Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— На това място Джак и Люсиен избухнаха в истеричен смях, а лорд Манинг ги слушаше търпеливо.
— Не виждам белези. Добре, че намина. — Люсиен се опитваше да гледа невинно чичо си. — Искали сте да ме видите, сър? Аз наистина трябва да се преоблека, преди да отидем да вземем лейди Клара и маркизата.
Граф Манинг обгърна с две ръце чашата си за кафе, облегна се назад на стола и измери със спокоен поглед племенника си.
— Лъки, скъпи, ако не престанеш веднага да се правиш на невинна овчица, ще наема банда пирати да те отвлекат през нощта, нещо, което сигурно е трябвало да направя още докато беше дете, защото си един невъзпитан, неблагодарен нехранимайко. После ще те продам в робство на някой далечен остров, където ще се пържиш с години, преди изобщо да почна да се замислям, дали искам да се върнеш. Седни! — той кимна към стола вляво от себе си и не обърна внимание на опитите на седналия вдясно от него лорд Рексли да скрие смеха си. — Можеш да закусиш — каза той, веднага щом Люсиен седна и погледна към слугата, застанал с неподвижно лице до бюфета. — Стребит, можеш да сервираш на виконта, след което да се заемеш с другите си задължения.
Стребит направи точно така, а когато излезе и остави тримата мъже сами, лордът отбеляза:
— Изненадан съм от това колко усилия полагат приятелите ти, Люсиен, за да те запазят здрав и бодър. С какво си заслужил такава лоялност? Кротките думи поразиха Люсиен като остър нож и той хвърли поглед към Джак. Лорд Манинг остави чашата си и взе салфетка, за да си избърше устата. — Рексли очаква търпеливо вече повече от час ти да се появиш — продължи той и сгъна грижливо лененото парче плат, — и то само, за да е сигурен, че няма да те убия в мига, в който престъпиш прага. Сигурен съм, че ще съумееш да оцениш неговите усилия.
Люсиен си пое дълбоко дъх и протегна ръка към своята чаша кафе. Погледна над ръба й към чичо си и приятеля си, които толкова си приличаха, че никога не беше преставал да се учудва. Бяха като два портрета на един и същ човек, единият по-млад, другият по-стар и двамата руси, синеоки и яки като скала. Използваха даже едни и същи изрази, когато биваха пияни. Ако не познаваше много отдавна родителите на Джак Сомъртън, Люсиен щеше да мисли, че Джак е копеле на неговия чичо. Всъщност тази мисъл дълго не го напускаше и виконтът беше прекарал не е една вечер, преди да заспи в разсъждения на тази тема. Но и посред бял ден, на моменти като този, мисълта продължаваше да го преследва.
Лорд Манинг гледаше мрачно племенника си и мълчанието се проточваше вече ужасно мъчително. Лорд Рексли се опита да се притече на помощ:
— Ами те момчетата са си момчета — каза той.
— Да де — изръмжа Манинг — и глупаците си остават глупаци. Предполагам, че за децата ти ще бъде интересно да разберат, че докато ти си пропилявал състоянието си в „При Мейдрю“ — и той хвърли святкащ поглед на Джак — граф Кърлейн е удостоявал лейди Клара с вниманието си по време на танците. Не че е имал при това особен успех, но „При Алмак“ всяка жена е била готова да я хвърли през прозореца, само за да получи шанса да привлече вниманието на този мъж.
Люсиен върна с видима припряност скъпоценния китайски порцелан върху чинийката.
— Това не е причина за тревога. Той само прави каквото може, за да спечели онзи отвратителен облог. Нищо повече.
— Така ли? — попита с престорено учудване лорд Манинг, наведе се напред и опря лакти на масата. — Разкажи ми.
Люсиен усети как му става горещо.
— Роби…
— Лъки, да ти кажа ли, че никога не съм бил по-близко до желанието да те напердаша? Не заради този идиотски облог, който сам по себе си ще е достатъчен повод, а защото си оставил Клара сама в блатото, което си й приготвил. Ако не можеш да си представиш как половин Лондон шушука зад вдигнати ветрила, че си оставил жена си сама, тъй че е могла да танцува два пъти в прегръдките на лорд Кърлейн, значи съвсем си се побъркал. А вие — обърна се той към Джак, преди човекът да успее да отвори уста, — вие сте му толкова добър приятел, че дори сте го насърчавал.
— Не беше точно така — направи той слаб опит да се оправдае. — Всъщност не го насърчих, милорд. Беше по-скоро… Подкрепа. — Той се усмихна с най-чаровната си усмивка, с което предизвика появата на подчертано пренебрежение на лицето на лорд Манинг.
— Нима се опитвате да отречете, че вие и Сивърн сте се хванали на бас срещу него на страната на Кърлейн?