Магьосникът Куестър Тюс

И тъй, те се отправиха на север, като си проправяха път сред дъжда и локвите и търпеливо очакваха завръщането на Буниън с новината, че е открил гномите. Сигурно беше, че той ще ги намери. Нищо не можеше да се изплъзне от един коболд, ако той твърдо е решил да го проследи. Коболдите бяха вълшебни същества, които можеха да се придвижват от едно място на друго преди човек да мигне с око. Буниън щеше да улови гномите тутакси, щом открие следите им, а той беше напълно убеден, че това ще стане бързо. И Бен много се надяваше на това. Той особено се страхуваше за този демон.

Черньото, както го беше нарекъл Куестър. Докато яздеше, Бен се опита да си го представи, но не можа. Куестър не беше виждал това създание повече от двайсет години, а неговата памет, както обикновено, бе малко смътна. Понякога това създание е малко, понякога голямо, бе казал Куестър. И Бен заклати глава, спомняйки си объркването на магьосника. Много точно, няма що. Във всеки случай, важното беше каква е магията, която Черньото владее — а тя винаги носела нещастие на онзи, който се изправи насреща й. Но може би Филип и Сот още не са отворили бутилката, за да пуснат демона на свобода. Дано да си потиснат любопитството, докато успее да ги хване.

Той въздъхна и се понамести на гърба на Юрисдикция, защото дъждът връхлетя точно в лицето му при един внезапен порив на вятъра. Дали пък, ако плесне с ръце, слънцето няма да се покаже?

— Май леко се прояснява — извика Куестър току зад гърба му.

Бен кимна безмълвно. Не му се вярваше. Имаше чувството, че ще вали четирийсет дни и четирийсет нощи и май беше по-добре да си направят нещо като Ноевия ковчег, вместо да бродят на открито, за да търсят онези празноглави гноми. Вече цял ден мина, откакто Абърнати бе изчезнал в светлината с медальона и той вече започваше да се отчайва. Та как ли ще успее Абърнати да се опази в света на Бен? Дори и да успее някак си да се изплъзне от Майкъл Ард Ри, къде щеше да иде? Там не познаваше никого. Не знаеше изобщо нищо за географското положение на света на Бен. А в мига, в който отвори уста, за да попита някого…