През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
Интересно ми бе да видя пред себе си един някогашен кавалерист на великия шериф от Мека.
— Защо не останахте там? — попитах го аз. Той се изчерви, сведе поглед, после вдигна към мен изпълнените си с откровеност очи и каза една дума:
— Махабе! (Любовта!)
— Велак! (О нима!)
— Нам хакаса! (Да, да, така е!)
Думите си бях изрекъл с болезнена нотка в гласа, но той направи много сериозна физиономия и така замислено ме погледна, че не ми беше лесно да отгатна какво се бе случило. Разбира се, нямах намерение да изяснявам с въпроси тази изключително деликатна случка. Затова отклоних темата и казах:
— По отношение на коня дадохте много точна преценка, но по отношение на ездача се лъжете.
— Как така? Не сте ли бедуин?
— Като бедуин ли седя на коня?
— Наистина не. Веднага ми направи впечатление, като ви видях.
— И се учудихте, нали?
— Да.
— Откровен сте?
— Не бива ли да бъда?
— В името на Аллаха! Говорете спокойно!
— Не можех да повярвам, че притежателят на такъв рядък кон язди толкова лошо.
— Какво ли не става по света!
Той угрижено ме погледна и попита:
— Обидихте ли ми се?
— О, не!
— Струва ми се, че да!
[#1 Шериф — потомък на Мохамед. — Бел. пр.]
— Не се тревожете! Това, което ми казахте, вече са ми го казвали и други, без да им се обиждам.
— Защо не положите усилие да се научите да яздите?
— О, много усилия съм положил, дори прекалено много!
— Юмкин! (Вероятно!) — усмихна се той недоверчиво.
— Вие се съмнявате?
— Да.
— Тогава ще ви кажа, че години наред съм прекарал върху седлото и съм слизал от него само когато е трябвало да спя.
— Аллах акбар! (Господ е велик!) Той създава хората и на всекиго дава някаква особена дарба, но понякога и с някакъв недостатък. Запознах се с един човек, който не можа да се научи да пуши. Положи много усилия, но нищо не излезе. А други се научават да пушат още в люлката. И вашата езда е като на онзи пушенето. Затова пък Аллах сигурно ви е дал друг талант.
— Вярно е.
— Мога ли да узная какъв е той?
— Да, пиенето.
— Пиенето ли? — попита той смаяно.
— Да. Започнал съм да пия още в люлката.
— Шегобиец!
— И на това ли не искате да повярвате?
— О, напротив. Всички притежаваме този талант от ранна възраст. Но това не е причина да се гордеем с него. Ездата е нещо по-трудно.
— Забелязвам!
Той ме погледна почти състрадателно. После каза:
— Гръбнакът ви здрав ли е?
— Да.
— А гърдите ви?
— Също.
— Защо тогава толкова се привеждате?
— Виждал съм хиляди други да го правят.
— Били са много лоши ездачи.
— Напротив, дори много добри! Ездач, който обича коня си, го щади, опитва се да го облекчи възможно най-много. Как се прави това, не знаят нито турчинът, нито арабинът.
— Не разбирам.
— Вярвам ви.
— Не сте ли арабин?
— Не.
— А какъв?
— Немец.
Той замислено кимна и каза:
— Виждал съм в Стамбул хора от Алемания. Продават ленено платно, кеневир и ножове. Пият бира и пеят песни. Но на кон не съм виждал още никого. Има ли в Алемания много войници?
— Повече, отколкото в османли мемлекети.
— Но в кавалерията сигурно са слаби!
— Яздят точно като мен.
— Наистина ли?
— Да!
— Жалко, направо жалко!
Той наистина така мислеше. Изобщо и през ум не ми мина да му се сърдя. Но той смяташе, че е прекалил, затова каза:
— Вие не познавате земите тук. Мога ли да ви попитам къде искате да отидете? Вероятно бих могъл да ви бъда от полза.
Възможно бе да не е особено препоръчително да бъда откровен докрай с него, затова казах:
— Най-напред отивам в Джнибашлк.
— Значи ще яздим още четвърт час заедно, после моят път се отклонява надясно за Кабач.
— Там ли живеете?
— Да. Познахте ли какъв съм?
— Не. Но се учудвам, че толкова млад сте били на служба при великия шериф и че вече сте го напуснали.
— Казах ви защо се случи така. Преди бях часовникар, а сега съм търговец на книги.
— Имате ли магазин?
— Не. Всичко, което имам, се намира в тази чанта. Продавам това тук.
Той бръкна в чантата и извади нещо като бележка. Тя съдържаше фатиха, първата сура от Корана, написана с разцепена тръстикова пръчка с разтопен клей и отгоре позлатен. Значи той беше амбулантен търговец на книги и както забелязах, имаше голям запас от тези листчета.
— В Мека ли е писано това? — попитах аз.