През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— Защо не? Султанът живее в Истамбул, а колкото по-далеч е човек от него, толкова по-малка е властта му. А щом някой от тези мъже се окаже в опасност, излиза в планината. Разказвай по-нататък — каза той на жена си.
— Погледнах през цепнатините на преградната стена — продължи тя — и видях човека. На дясната страна на лицето си имаше превръзка, а когато след това попитахме бакалина кой е бил непознатият, той обясни, че е от организацията на недоволните и живеел в село Палаца. Казвал се Москлан, а всъщност бил джамбазин (Търговец на коне. — Бел. пр.), но зарязал търговията, за да може да посвети времето си изцяло на тайния съюз. Но бакалинът ни помоли на никого да не казваме за това. Научихме също, че този търговец на коне рядко седи у дома си и непрекъснато е на път.
— И смяташ, че нашият пленник е същият човек?
— Да. Само дето е без превръзка и това ме обърка. Чувствах, че съм го виждала някъде, но не можех да си го спомня. После ми направи впечатление белегът на дясната му страна и сега съм сигурна, че е той.
— Да не би да грешиш?
— Не, мога да се закълна, че е той.
— Човекът каза, че името му е Пимоза и че е сърбин, агент от Лопатица на Ибър.
— Лъже.
— Аз също не му повярвах. Приказваше на влашки и говори този език, както съм чувал да го употребяват в околностите на Слатина.
— Слатина ли? Да, да! — кимаше с глава жената. — Изглежда, бакалинът го познаваше по-добре, отколкото искаше да се разбере. Яд го беше на него и го нарече влах, гяур и руски християнин, еретик от Слатина.
— Оттук може да се направи изводът, че той го е познавал много добре и че е знаел, че е от Слатина.
— Сега се сещам, че в яда си той ругаеше пешия куриер на подстрекателите и конния куриер на революционерите.
— Това е изключително интересно! Може би от дебелия пекар в Джнибашлк могат да се научат повече неща.
— Наистина ли ще идеш при него, ефенди?
— Да, съвсем определено.
— А пленникът ще го узнае ли?
— Да. Нали самият той ми препоръча това.
— А ще му кажеш ли, че си разбрал кой е той всъщност?
— Не. Би било непредпазливост, за която не бих искал да съм виновен. Да сте забелязали нещо друго?
— Не — отговори жената. — Казах всичко, което знам. Разреши ми да те попитам нещо, което ме тревожи!
— Кажи! Може би тревогата ти е неоснователна.
— О, не! Щом този човек се числи към съзаклятниците, значи се намираме в опасност. Пленихме го и той ще си отмъсти или това ще направят приятелите му.
— Наистина имате причина да мислите така, но може би нещата биха могли да получат друго развитие и да не е необходимо да се страхувате. Неговите съюзници са ви измъчвали, така че сте имали основателна причина и вие да се държите по този начин. Сега обаче аз все пак ще говоря с него, щом е настоявал. Запалихме една борина, отворихме мазето, спуснахме стълбата и аз слязох долу. Пленникът лежеше върху купчината въглища и ме посрещна с ругатни.
— Мислиш ли, че по този начин ще облекчиш положението си? — попитах го аз.
— Пусни ме! — отговори той. — Освободи ме. Нямаш право да ме държиш тук.
— Все още съм убеден, че го имам!
— Бояджията Бошак не те ли извади от заблудата ти?
— Още не съм ходил при него.
— Защо? Защо се бавиш? Сигурно е минало обяд. Имал си достатъчно време да идеш до Джнибашлк.
— Грешиш. Още не е толкова късно, колкото си мислиш. Но веднага ще се отправя на път. Значи твърдиш, че той те познава?
— Да. Питай го за агента Пимоза.
— Знае ли той, че не си бил в Едирне?
— Да. Като го попиташ, ще ти докаже, че през последните дни съм бил в Мандра и Болджибак.
— А той откъде го знае?
Той се поколеба и след малко отговори:
— Ще го чуеш от самия него!
— Предпочитам да го науча още сега от теб.
— Защо?
— Това е най-добрият начин да обориш недоверието ми.
— Не те разбирам!
— Може би първо трябва да ти обясня. Мълчиш, защото искаш да се предпазиш от противоречие в твоите и неговите думи. Така че ми кажи дали случайно той не е бил с теб на тези две места.
— Не е необходимо. Иди и го попитай сам!
— Явно не искаш да облекчиш положението си. Всъщност имам ли някаква причина да ходя при този бояджия? Абсолютно никаква!
— Да, но аз настоявам, за да разбереш, че съм невинен.
— Ако беше така, сам щеше да ми дадеш необходимите сведения.
— Трябва да му кажеш, че съм тук.
— За да те освободи от мазето ли? Да не мислиш, че глупостта ми е по-голяма от твоя ум? Но за да избягна всякакви упреци, ще отида при бояджията. Може би от него ще науча тъкмо обратното на това, което ти искаш да науча от него. Гладен ли си?