През дебрите на Балкана

— По-работлив ли е като пекар?

— Не. Къщата му е пред срутване, защото е прекалено ленив, за да я ремонтира. Жена му направи пещта. Тя направи нощвите и приготвя печивата за клиентите.

— Значи тя самата се занимава с печенето?

— Да, тя го прави.

— А може би и тя боядисва?

— Така е.

— Какво прави тогава мъжът й?

— Яде, пие, пуши и си гледа кефа.

— Нищо чудно, че е беден. И живее в Джнибашлк, така ли?

— Да, ефенди.

— Село ли е това?

— Да, но доста голямо.

— На какво разстояние е оттук?

— Необходими са два часа. Щом се мине през нашия Кошикавак, се прекосява мостът над реката. Оттам пътят на югозапад води направо към Джнибашлк.

— А този бояджия и пекар не се ли ползва иначе с лоша слава?

— Хм! Не знам.

— Изразявай се по-ясно!

— Преди години му отрязаха ушите.

— Защо?

— Не знаеш ли за какво се прилага това наказание?

— Сигурно е правел малограмажни печива.

— О не, тъкмо обратното. На пекар, който пече лошо, му се приковава ухото към вратата или тезгяха, но не се реже.

— Но щом е толкова беден, се учудвам, че печивата му са прекалено големи.

— Въпреки това не е употребил особено много брашно! Печивата му се изнасяли зад граница. Тогава открили, че са доста тежки. Като ги отворили, се оказало, че съдържат неща, които обикновено се обмитяват на границата.

— Ах, така ли? Значи е контрабандист.

— Както изглежда. Най-малкото е бил.

— Хм! Тогава трябва да говоря с него.

— Защо? Мислех, че веднага щом спътниците ти пристигнат, ще продължиш пътя си?

— Наистина имах такова намерение. Но нашият пленник се позова на този пекар, затова е много възможно да успея да науча от този човек доста неща, което само ще ми е от полза.

— Тогава ще трябва да почакаш до сутринта.

— Да. Вероятно междувременно хората ми ще минат оттук, но ще успея да ги настигна.

— Защо ги чакаш тук? Би могъл добре да си поспиш в къщата!

— Тогава ще минат оттук, без да предполагат, че съм на това място.

— Аз ще стоя на пост, ефенди.

— Не мога да искам това от теб.

— Защо? Не извади ли мен и жена ми от онази дупка? Без теб или щяхме да залинеем, или да се задушим. Защо да не мога да бдя няколко часа заради теб? Утре ще трябва да яздиш, а няма да си се наспал, докато аз мога да си наваксам пропуснатата почивка.

Не можех да не се съглася с него и тъй като той настояваше, изпълних желанието му. Жена му ми постла и след като той ми обеща, че няма да остави огъня да изгасне, аз легнах да спя.