Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Колко се радвам да те видя отново, Розалинда — посрещна я Моника. — Надявам се, че не си имала проблеми по пътя насам. Сигурно ти е било трудно да пътуваш по тези селски пътища. Позволи ми да ти представя моя съпруг, сър Родерик. А това е…
— Биликен! — викна госпожа Спотсуърт с целия възторг на своята щедра натура. Беше ясно, че ако въодушевлението от тази неочаквана среща беше малко едностранчиво, то тъкмо тя беше страната, която го споделяше с пълна сила.
— А-а-а? — успя да вметне само Моника.
— Господин Белфри и аз сме стари приятели. Запознахме се в Кан преди няколко години, когато все още бях госпожа Бесемър.
— Бесемър!
— Беше малко след като съпругът ми почина, опитвайки се да премине през един камион, пълен с бирени бутилки. Името му беше Клифтън Бесемър.
Моника отправи към Бил всички възможни мълчаливи поздравления, които човешкия поглед може да изрази. Тя знаеше, че брат й доста усилено бе ухажвал тази госпожа Бесемър, а каква по-добра основа за бизнес би могъл да си пожелае един млад мъж с къща за продан?
— Е, това е чудесно — каза тя. — Сигурно имате да си говорите за много неща? Но той вече не е господин Белфри, а лорд Роастър.
— Смени си името — поясни Рори. — Полицията е по петите му и се наложи да мине под прикритие.
— О, Рори, не се прави на палячо. Скъпа — обърна се Моника към госпожа Спотсуърт, — той просто наследи титлата. Знаете как е в Англия. Раждате се като еди-кой си, после някой умира и вие трябва да превключите на друга вълна. Нашият чичо, лорд Роастър, почина не много отдавна, а Бил беше негов наследник. Така че той остави фамилията Белфри и прие името Роастър.
— Разбирам. Но за мен той ще си остане винаги Биликен. Как си, Биликен?
Най-накрая Бил успя да се включи в разговора не само с картина, но и със звук, макар доста дрезгав.
— Добре съм, благодаря… ъ-ъ… Роузи.
— Роузи? — възкликна Рори озадачен и като истинско дете на Природата, без да направи ни най-малък опит да прикрие своята изненада, попита: — Добре ли чух? Ти я нарече „Роузи“?
Бил му хвърли леден поглед.
— Името на госпожа Спотсуърт, както вече си научил от добре информиран източник, т.е. Моук, е Розалинда. Всички нейни приятели, дори такива случайни познати като мен, я наричат Роузи.
— О, аха — кимна с разбиране Рори. — Ясно. Много естествено, разбира се.
— Случайни познати? — възкликна госпожа Спотсуърт засегнато.
Бил посегна нервно да оправи връзката си.
— Имам предвид хора, с които си се срещала само в Кан и така нататък.
— Кан! — отново даде воля на гласа си госпожа Спотсуърт. — Скъпият, слънчев, прекрасен, весел Кан! Колко чудесно си прекарахме там, Биликен! Помниш ли…
— Да, да — прекъсна я Бил. — Беше страхотно. Искаш ли нещо за пиене или сандвич, цигара или нещо друго?
В този момент той горещо благослови пекинеза на Мейнуерингови, задето е такъв заклет хипохондрик и успя да отдалечи Джил чак на другия край на селото. Бил вярваше, че докато се върне, госпожа Спотсуърт ще се е успокоила и няма така възторжено да се връща към спомените за добрите стари времена. И Бил се зае със задачата да обуздае по възможно най-бързия начин тези нейни изблици.
— Приятно ми е да те приветствам с добре дошла в Роастър Аби — каза той официално.
— Да, надяваме се, че ще ти хареса — допълни Моника.
— Скъпа, това е най-фантастичното място, което съм виждала някога!
— Аз бих го нарекъл грозна стара развалина — огласи своята критична оценка Рори и за негов късмет не успя да улови погледа на жена си. — Руши се от векове. Обзалагам се, че ако разтърсите тези завеси, оттам ще излетят цяло ято прилепи.
— Патината на Времето! — обори го ентусиазирано госпожа Спотсуърт. — Обожавам я! — Тя затвори очи. — Мъртвите протягат към теб ръце, когато минаваш — прошепна тя.
— Господи! Каква ужасна идея — потръпна Рори. — Даже единичен труп, изпружил напред ръце, е прекалено неприятна гледка по мое мнение, а да не говорим за цяла банда.
Госпожа Спотсуърт отвори очи.
— Ще ви кажа нещо много странно — каза тя. — Хрумна ми така внезапно, когато влязох в предверието, че трябваше да седна за момент. Икономът помисли, че ми е прилошало.
— Надявам се, че си добре?
— Разбира се. Просто бях обхваната от усещането, че вече съм била тук.
Моника изглеждаше учтиво озадачена. Рори се изпъчи и пое в свои ръце обяснителните бележки.