Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Фиона бе предложила да оставят колата й пред болницата, изтъквайки като предлог лошата пътна обстановка и отдалечеността на мястото. Ала в идеята й да пътуват заедно имаше нещо по-дълбоко; нещо, което си бе наумила от известно време насам.
Уолт, чийто социален живот точно сега се намираше в пълен застой, не можеше да открие начин как да стопли отношенията помежду им. Затова Фиона взе решение да поеме юздите в свои ръце.
— Може да са искали да се изолират семейно и да се отдадат на мъката си? Заедно? Да са отишли някъде — в ранчото на някой приятел, да речем — докато се съвземат?
— Възможно е — каза той. — Само че… не знам…
Пътят се виеше между покрити със скреж борове, трепетлики и смърчове. Ярките слънчеви лъчи, процеждащи се между клоните им, рисуваха живописни сенки по девствения сняг наоколо. Двойка свраки прелетя над пътя и кацна върху стара дъсчена ограда. Високо над главите им реактивен самолет бавно пореше ясносиньото небе и оставяше зад себе си диря от бяла пара.
— В моменти като този мога да се возя с часове — каза Фиона и млъкна, смутена от собствената си сантименталност. После отвори уста да каже още нещо, но само се засмя и обърна глава към страничния прозорец.
— Невероятно красиво е — обади се Уолт. Идеше му да запуши устата си със собствения си ботуш.
Коловозът от автомобилни гуми по заснежения път ги изведе до горещ минерален извор. Фиона остана в колата, а Уолт излезе навън да огледа района. Това природно кътче бе добре известно на местното население; струваше му се логично пиянска група от сватбено тържество или купон по случай Вси светии да реши да направи нощно къпане в горещата вода по време на снежна буря. Нищо чудно точно тук да бе изнасилена и Кайра Тулевич — насред пустошта, където никой не би могъл да чуе писъците й.
Шерифът разочаровано установи, че около изворите нямаше никакви следи от скорошна активност. Никаква кал. А щом издайническата кал липсваше, Уолт нямаше друг избор, освен да преосмисли теорията си.
На около километър встрани от Уорм Спрингс Роуд се намираше домът на Ранди. Къщата някога била част от Борд Ранч — ферма за коне и говеда, претърпяла банкрут през 60-те. Собствениците благоразумно запазили собствеността си върху имота и го разделили на части, които отдали под наем за срок от петдесет години. Към днешна дата повечето от договорите бяха преотстъпвани десетина пъти. Осемстотинте му акра лежаха в самото подножие на Болд Маунтин. Под южната част на покрива стърчеше сателитна чиния, която донякъде разваляше идилията на обстановката. Уолт и Фиона тръгнаха по следите — пресни следи — към входната врата. Оказа се отключена, което изобщо не ги изненада. До неотдавна местните жители оставяха ключовете в колите си, докато пазаруваха в супермаркета, а в по-студените дни автомобилите им дори ги чакаха на паркинга със запален двигател. Тези навици до голяма степен изчезнаха с нашествието на заселници от Лос Анджелис в началото на 90-те. Куп известни личности последваха своите агенти и богати приятели, които от своя страна бяха дошли в Айдахо след бунтовете и размириците в Града на ангелите. Сън Вали влезе в жълтите вестници и след десет години непрекъснато благоустройство и развитие скромният ски курорт се превърна в територия на много богатите и много известните. Това накара мнозина от местните жители, като Ранди Ейкър, да се преместят в по-евтини къщи в покрайнините на града.
— Приготви си нещата и започни да снимаш — каза Уолт, изтупвайки ботушите си, преди да влезе вътре. — Аз ще огледам наоколо. Искам всичко тук да бъде документирано. До най-малката подробност.
Стояха в просторно помещение без вътрешни стени, с камина в десния ъгъл и двойно канапе срещу нея. Телевизор върху ниска масичка, обърнат към дивана. Стената в съседство бе заета от рафтове, отрупани с видеокасети, DVD-та и книги. В дъното се намираше кухнята с шкафове в П-образна подредба около работен плот-остров в средата. Малка маса за двама, опряна до гърба на канапето. Спалнята и банята бяха вляво. Малка електрическа печка на пода с мъка поддържаше температурата около петнайсетина градуса — камината несъмнено играеше основна роля за отоплението на помещението. Без да разкопчава якето си, Уолт свали зимните си ръкавици и на тяхно място нахлузи чифт латексови.
— Търсим ли нещо конкретно? — попита Фиона.
— Ще разберем, като го открием — сви рамене той.
Фиона започна да снима; светкавицата на фотоапарата й му лазеше по нервите.