Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Убедена съм, че това е само временно — рече тя. — Сигурна съм, че Стив ще се осъзнае.
— Мислех, че имаме добър брак. Готвех хубави неща. Поддържах къщата в отличен вид. Спортувах, за да изглеждам привлекателна. Дори се подстригах като Мег Райън. Не разбирам какво се обърка.
Досега единственият член на семейството ни, който можеше да се изрази смислено, бе Валери. Тя винаги се владееше идеално. Приятелите й я наричаха Света Валери, защото винаги изглеждаше спокойна… като статуята на Богородица в двора на Роналд Дечуч. Сега светът й се рушеше около нея и не беше съвсем спокойна, но не беше и бясна. Изглеждаше най-вече тъжна и объркана.
От моя гледна точка това бе малко странно, тъй като, когато бракът ми се разпадна, крясъците ми се чуваха поне на пет километра от къщи. А после ми казаха, че докато двамата с Дики сме били в съда, главата ми се въртяла като на хлапето от „Заклинателят“. Ние с Дики нямахме хубав брак, но поне разводът ни си заслужаваше парите.
Присъединих се към всеобщата мъка и метнах на Морели мрачен поглед, с който исках да му покажа, че всички мъже са долни копелета.
Очите му потъмняха и устата му се изкриви в лека усмивка. Той прокара нежно пръст по врата ми. Обля ме гореща вълна.
— Господи — изохках.
Усмивката му се разшири.
— Е, поне ще си материално осигурена — казах. — Според калифорнийския закон ще получиш половината от всичко.
— Половината от нищо е нищо — отвърна Валери. — Къщата е ипотекирана няколко пъти. А в банковата сметка няма нищо, тъй като Стив е изпратил всичките ни пари на Каймановите острови. Той е толкова добър бизнесмен. Всички твърдят това. А и аз самата намирах тази му черта изключително привлекателна.
Валери си пое дълбоко дъх и наряза месото на Анджи, после и това на Мери Алис.
— Издръжка за децата — сетих се. — Какво ще стане с издръжката за децата?
— На теория би трябвало да ми помага, но той просто изчезна. Мисля, че е на Каймановите острови заедно с всичките ни пари.
— Това е ужасно!
— Истината е, че Стив избяга с детегледачката ни.
Всички ахнахме.
— Тя навърши осемнадесет миналия месец — продължи Валери. — Подарих й зайче за рождения ден.
Мери Алис захленчи.
— Искам овес. Конете не ядат месо. Конете трябва да ядат овес.
— О, това е жестоко — обади се баба. — Мери Алис още се мисли за кон.
— Аз съм мъжки кон — поясни Мери Алис.
— Не бъди мъжки кон, скъпа — помоли я Валери. — Мъжете са боклуци.
— Някои мъже са свестни — възрази баба.
— Всички мъже са боклуци — повтори Валери. — С изключение на татко, разбира се.
Сестра ми забрави да спомене Джо сред изключенията от боклуците.
— Мъжките коне галопират по-бързо от женските — каза Мери Алис и метна няколко смачкани картофа върху сестра си.
Картофите прелетяха покрай Анджи и се приземиха на пода. Боб излетя изпод масата и ги изяде. Валери намръщено изгледа дъщеря си.
— Не е възпитано да замеряш хората с картофи.
— Да — потвърди баба. — Малките дами не мятат картофи по сестрите си.
— Аз не съм малка дама — каза Мери Алис. — Колко пъти трябва да ви повтарям? Аз съм кон! — извика тя и този път замери баба с картофите.
Баба присви очи и метна малко зелен фасул върху главата на Мери Алис.
— Баба ме удари с фасула! — изврещя Мери Алис. — Удари ме с фасула! Накарайте я да спре да ме замерва с ядене!
Дотук с идеалните малки дами. Боб бързо изяде и фасула.
— Престанете да храните кучето — обади се баща ми.
— Надявам се, че нямате нищо против да се върна у дома — каза Валери. — Ще останем тук само докато си намеря работа.
— Имаме само една баня — напомни й баща ми. — Първата ми работа сутрин е да използвам банята. Седем часът е моето време за банята.
— Чудесно ще бъде ти и момичетата да сте в къщата — насърчи я майка ми. — А и ще можеш да помогнеш за сватбата на Стефани. Те двамата с Джо току-що определиха датата.
Валери се задави леко, но успя да каже:
— Поздравления.
— Сватбената церемония на племето туци продължава седем дни и завършва с ритуално пробиване на химена — каза Анджи. — А после булката отива да живее при семейството на мъжа си.
— Гледах предаване по телевизията за извънземните — обади се баба. — Те нямат химени. Въобще нямат никакви чаркове там долу.
— Конете имат ли химени? — попита Мери Алис.
— Не и мъжките — отговори баба.
— Чудесно е, че ще се жените — изрече Валери, после избухна в сълзи.
И то не с нежни дамски сълзички, а захлипа шумно, изливайки енергично мъката си. Двете малки дами също се разреваха с широко отворени усти както могат само децата. После заплака и майка ми и заподсмърча в салфетката си. А Боб зави с пълна сила. Аууууууу! Ауууууууу!