Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Никога вече няма да се омъжа — изхлипа Валери. — Никога, никога, никога. Бракът е дяволско дело. Мъжете са антихристи. Ще стана лесбийка.
— Как точно става това? — поинтересува се баба. — Винаги съм искала да знам. Трябва ли да носиш изкуствен пенис? Гледах едно предаване по телевизията и там жените носеха онези неща, направени от черна кожа и оформени като огромни…
— Убийте ме! — изрева майка ми. — Убийте ме! Искам да умра.
Сестра ми и Боб се върнаха към хлипането и воя. Мери Алис заквича пронизително, а Анджи покри с ръце ушите си, за да не чува.
— Ла, ла, ла — запя тя фалшиво.
Баща ми опразни чинията си и се огледа наоколо стреснато. Къде му беше кафето? Къде му беше тортата?
— Дължиш ми адски много за тази вечер — прошепна Морели в ухото ми. — Тази нощ ще се чукаме на задна прашка.
— Получих главоболие — оплака се баба. — Не мога да търпя този шум. Някой да направи нещо. Включете телевизора. Извадете пиячката. Направете нещо!
Надигнах се от стола, влязох в кухнята и взех тортата. Веднага щом я сложих на масата плачът спря. Ако семейството ни обръща внимание на нещо, това определено е десертът.
Морели, Боб и аз потеглихме към къщи мълчаливо. Никой не знаеше какво да каже. Морели спря на паркинга, загаси двигателя и се обърна към мен.
— Август? — попита той с по-висок от обичайното глас, без да успее да сдържи учудването си. — Искаш да се оженим през август?
— Просто ми изскочи от устата! Заради ония дивотии с умирането на майка ми.
— Твоите хора приличат на семейство Адамс.
— Майтапиш ли се? Твоята баба е смахната. И урочасва хората.
— Това е италианско нещо.
— Преди всичко е смахнато.
Някаква кола отби на паркинга, спря рязко, вратата се отвори и Откаченяка се изтърколи на асфалта. Джо и аз изскочихме от колата едновременно. Когато стигнахме до Откаченяка, той беше успял да седне. Държеше главата си, а между пръстите му се стичаше кръв.
— Ей, маце — изохка Откаченяка. — Простреляха ме. Гледах си телевизия и чух странен звук на предната веранда. Обърнах се и през прозореца ме гледаше едно адски страшно лице. Една зловеща стара дама с опасни очи. Беше тъмно, но я видях през стъклото. А след това тя извади пищов и ме застреля. И счупи прозореца на Дуги. Трябва да има закон срещу тези неща, маце.
Откаченяка живее на две пресечки от болница „Сейнт Франсис“, но я беше подминал и бе дошъл да търси помощ от мен.
— Защо все на мен? — запитах, после осъзнах, че дрънкам като майка ми и се плеснах по главата.
Натоварихме Откаченяка обратно в колата му. Джо подкара към болницата, а аз го последвах в пикапа му. След два часа всички медицински и полицейски формалности бяха зад нас, а Откаченяка имаше голяма лепенка на челото си. Куршумът го бе одраскал над веждата и после се бе забил в стената на Дуги.
Стояхме във всекидневната на Дуги и оглеждахме дупката в прозореца.
— Трябваше да си облека суперкостюма, маце — затюхка се Откаченяка. — Това щеше да ги смути.
Ние с Джо се спогледахме. Да ги смути. Да бе!
— Мислиш ли, че за него е безопасно да остане в тази къща? — попитах Джо.
— Трудно ми е да кажа какво е безопасно за Откаченяка — отговори той.
— Амин — обади се Откаченяка. — Безопасността лети на крилата на пеперудата.
— Какво, по дяволите, означава това? — полюбопитства Джо.
— Означава, че безопасността е неуловима.
Морели ме дръпна настрани.
— Може би е по-добре да го заведем в рехабилитационна клиника.
— Чух това, пич — извика Откаченяка. — Гадна идея. Онези хора в клиниката са странни. Пълни смотаняци. И всичките са наркомани.
— Боже Господи, не бих искал да те набутам сред пасмина наркомани — отстъпи Джо.
Откаченяка кимна.
— Адски си прав, пич.
— Предполагам, че би могъл да остане няколко дни при мен — намесих се.
Съжалих за думите си още докато ги изричах. Какво ми ставаше днес? Имах чувството, че устата не е свързана с мозъка ми.
— Уха! Ще направиш това за Откаченяка? Жестока си! — извика Откаченяка и ме прегърна. — Няма да съжаляваш. Ще бъда чудесен съквартирант.
Джо не изглеждаше толкова щастлив. Имаше си планове за вечерта. Та нали още на масата у нашите бе подхвърлил, че му дължа секс в кучешки стил. Може и да се е шегувал, но надали. Не е лесно да си сигурен с мъжете. Може би пък най-добре беше да приема Откаченяка.
Направих физиономия на Джо, с която исках да му покажа, че нямах избор.
— Добре — съгласи се Морели. — Хайде да заключим и да се махаме оттук. Вземи Откаченяка, а аз ще взема Боб.