Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
Решавам да дам всичко от себе си, когато нещо ме разсейва. Луиса е протегнала ръка и с връхчето на четката нанася боя върху бялото платно.
Но не самата Луиса привлича погледа ми. Привлича го ръката й, нейната китка, която се разголва изпод червената й кадифена пелерина, и сребърната гривна, едва покриваща бялата й кожа.
И белегът. Белегът на Соня. Моят белег.
Само тясна ивица, съвсем малка частица от него, ала аз го разпознавам безпогрешно.
— Какво има? Лия? Какво става? — От четката на Луиса капе яркозелена боя, а очите й ме гледат загрижено.
— Твоят… Бе… Откъде го имаш? — Не откъсвам поглед от тъничката й китка.
Тя проследява погледа ми, вижда китката на ръката си и панически отваря широко очи. Дърпа ръкава си надолу и четката й се изхлузва на земята.
— Нищо особено. Просто белег — казва тя и се навежда да вдигне четката изпод триножника, а лицето й е бяло като платно.
— Аз не… — Но не успявам да довърша, защото неочаквано господин Бел застава зад нас.
— Госпожице Милторп, Луиса. Какъв е проблемът?
Той оглежда платната ни с критично око, без да обръща внимание на лицата ни. И въпреки въпросите, които се блъскат в главата ми, аз му се ядосвам, задето се обръща към Луиса с малко име и запазва по-уважителното „госпожице“ за мен.
— Няма никакъв проблем, господин Бел. Днес съм доста непохватна, това е. Изпуснах четката си, но я вдигнах. — И Луиса я размахва под носа му, сякаш да му докаже, че наистина е вдигнала четката си от земята.
— Да, всичко е наред, господин Бел. Двете с госпожица Торели работим изключително съсредоточено.
— Виждам — той се завърта на пети, като очевидно се мъчи да отреагира на лошото ми поведение, но е възпрян от факта, че татко е толкова известен дарител на училището. — Продължавайте тогава.
Вземам четката в ръката си и се навеждам към Луиса, като мимоходом правя безформени драскулки върху платното.
— Откъде го имаш, Луиса? Трябва да ми кажеш!
Тя настръхва и отново потапя четката си в яркозелената боя.
— Не виждам защо се интересуваш. Не е толкова важно. Наистина!
Въздъхвам и се замислям, но само за миг. Не разполагаме с много време. Господин Бел се е навел над момичетата в другия край на редицата, вглъбен в платното на една от по-талантливите ученички. Поставям четката си в дървения жлеб на молберта, скривам ръката си в диплите на полата и навивам ръкава над китката, като едновременно с това казвам почти шепнешком:
— Имам много сериозна причина да се интересувам, Луиса.
Китката ми се оголва и се появява медальонът, аз го отмествам и обръщам ръката си обратно, за да може да го види.
— Виждаш ли? И аз имам същия. При това е почти като твоя.
Тя дълго се взира в китката ми, като не изпуска четката от ръката си. Не знам колко време стоим така, но скоро часът свършва. Когато прибираме боите и тръгваме към кабинета по изкуство сред глъчката и блъсканицата на момичетата, вече не можем да говорим, без да ни чуят. Оставям нещата си, а Луиса ме следи с очи. Но аз имам нужда от време за размисъл, за да разбера какво означава всичко това, ето защо съм благодарна за принудителното ни мълчание.
Мием четките си в леген с вода, когато тя най-сетне проговаря:
— Не разбирам, Лия. Как е възможно?
Не отделям поглед от водата, която е помътняла от боята.
— Не съм сигурна. Нещо става, но и аз като теб не разбирам какво точно. Все още.
Тя клати глава, а няколко непослушни къдрици подскачат в извивката на шията й.
— Защо и двете имаме един и същи белег? — прошепва тя. — До тази седмица почти не си говорехме, а аз нося белега си цял живот.
Срещам погледа й. Наоколо мирише на терпентин и боя.
— Не знам, Луиса, разбра ли? Просто… Моля те. Дай ми малко време да обмисля фактите, които са ми известни.
— О! Как бих искала да се видим по-скоро! А сега ще трябва ден и нощ да се чудя и да се мая!
Тя е извън кожата си от вълнение, тъй здраво свита на кълбо, че почти виждам напрегнатите мускули и жили под бледата й кожа, сякаш е някой от скелетите от татковите книги по медицина.