Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
За момент братът на Прогонващия духове зарови лице в дланите си точно като някоя от стариците, молещи се в църква. Най-сетне вдигна поглед и кимна:
- Все още имам калъпа от миналия път. Първата ми работа утре сутринта ще е да направя ключа. Сигурно съм по-глупав от теб - рече той.
- Добър човек - отвърна Прогонващия духове. - Знаех си, че няма да ме изоставиш. Ще дойда да го взема на разсъмване.
- Този път се надявам да знаеш какво правиш, когато слезеш там долу!
Лицето на Прогонващия духове почервеня от гняв:
- Ти си върши твоята работа, братко, а аз ще си върша моята! - тросна се той.
При тези думи Андрю се изправи, въздъхна уморено и си тръгна, без дори да погледне назад.
- И така, момче - каза Прогонващия духове, - ти тръгни пръв. Върни се в стаята си и остани там до утре. Работилницата на Андрю е надолу по Фрайъргейт. Аз ще съм взел ключа и ще съм готов да се срещна с теб двайсетина минути след зазоряване. Толкова рано не би трябвало да има твърде много хора по улиците. Помниш ли къде стоеше по-рано, когато мина Инквизиторът?
Кимнах.
- Бъди на най-близкия ъгъл, момче. Не закъснявай. И помни - трябва да продължаваме да постим. О, и още нещо: не забравяй торбата ми. Мисля, че може да ни потрябва.
На връщане към хана ми се виеше свят. От какво трябваше да се боя най-много: един човек с власт, готов да ме залови и да ме изгори на кладата? Или от едно страховито създание, победило господаря ми в разцвета му, и което може би ме наблюдаваше в същия този миг от прозорците високо в камбанарията, през очите на някой свещеник?
Когато хвърлих поглед нагоре към катедралата, зърнах черно свещеническо расо. Извърнах поглед, но не и преди да забележа кой бе свещеникът: отец Кеърнс. За късмет, улицата бе оживена, а той се взираше право напред и дори не погледна в моята посока. Изпитах облекчение, защо-то ако ме беше видял тук, толкова близо до хана, в който бях отседнал, нямаше да му трябва много, за да разбере къде може да съм се настанил. Прогонващия духове бе казал, че той е безобиден, но не можех да не си помисля, че колкото по-малко хора знаеха кои сме и къде сме отседнали, толкова по-добре. Но облекчението ми бе краткотрайно, защото когато се върнах в стаята си, на вратата бе забодена бележка:
Обзе ме тревога, от която ми призля. Откъде беше разбрал отец Кеърнс къде съм отседнал? Следеше ли ме някой? Икономката на отец Гре-гъри? Или ханджията? Никак не ми хареса видът му. Дали беше изпратил съобщение до катедралата? Или Изчадието? Дали онова създание знаеше всяко мое движение? То ли беше казало на отец Кеърнс къде да ме намери? Каквото и да се бе случило, свещениците знаеха къде съм отседнал и ако кажеха на Инквизитора, той можеше да дойде за мен всеки момент.
Припряно отворих вратата на спалнята си и я заключих след себе си. После затворих капаците, отчаяно надявайки се да се предпазя от любопитните очи на Прийстаун. Уверих се, че торбата на Прогонващия духове е там, където я бях оставил, после седнах на леглото, без да зная какво да правя. Прогонващия духове ми беше казал да остана в стаята си до сутринта. Знаех, че нямаше да е особено доволен, ако отида да се видя с братовчед му. Беше казал, че той е свещеник, който се бърка в чуждите работи. Дали просто щеше да се намеси отново? От друга страна, той ми бе казал, че отец Кеърнс е добронамерен. Но какво, ако свещеникът наистина знаеше нещо, което застрашаваше Прогонващия духове? Ако останех, господарят ми можеше в крайна сметка да попадне в ръцете на Инквизитора. И въпреки това, ако отидех в катедралата, влизах право в бърлогата на Инквизитора и Изчадието! Погребението беше достатъчно опасно. Можех ли наистина да насиля отново късмета си?
Това, което наистина трябваше да направя, бе да кажа на Прогонващия духове за съобщението. Но не можех. Та той не ми беше казал къде е отседнал.
„Довери се на инстинктите си“, винаги ме бе учил Прогонващия духове, така че най-накрая взех решение. Реших да отида и да говоря с отец Кеърнс.