Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
10.
Изкушението се оказа твърде голямо и Уолт се отклони от Щатска магистрала 75 при дъсчената ограда. Мина през голямата дървена порта и сви наляво и нагоре по хълма към няколко ели.
Приближи се към бунгалото за гости на Енгълтън, мислейки какво извинение да даде за посещението си. Спря и се върна при черокито, за да си вземе фотоапарата.
Някакво движение привлече погледа му и той се озърна към главната къща навреме, за да види женски силует, застанал на прозореца на първия етаж. Беше Кайра. Държеше нещо в ръка, напряко на гърдите си — той осъзна, че е бейзболна бухалка.
Фиона отвори вратата на бунгалото. Носеше тениска, тъмносин клин и джапанки. Косата й беше прибрана нагоре и хваната с две пластмасови щипки.
— Проблеми ли има? — попита тя.
— Ти не отговаряше на обажданията — каза той.
— Не — отвърна тя.
— Стана произшествие: един човек стрелял в задния си двор, убеден, че негов клиент го преследва. Трябваха ми няколко снимки. Направих ги сам, не е кой знае какво.
— Брокер ли? Не бих искала да съм финансов консултант в този град точно сега. Не мога да си представя какви суми трябва да са загубили хората.
— Не, не е инвеститор, спортен агент е. Сторило му се, че някакъв бивш футболист се промъква в задния му двор, и решил, че е по-безопасно да го гръмне, отколкото да му каже здрасти. — Подаде й фотоапарата си, за да покаже, че посещението е делово, а не лично. Не беше сигурен защо смята това за толкова важно.
Тя се олюля и направи крачка назад, изгубила равновесие. Той я хвана за лакътя и я задържа.
— Казваш, че е видял този… футболист? — попита Фиона.
— Не. Мисля, че му се привижда от уискито. По-вероятно е бил някой съсед.
— Влез — каза тя, като взе фотоапарата. — Искаш да ти ги разпечатам ли?
— Да, моля. — Уолт пристъпи вътре.
— Кафе? — попита тя.
— Да, ще пийна…
— Седни.
— Хубаво място — каза той.
— Никога ли не си идвал тук?
— Не.
— Колко неучтиво от моя страна. Не мога да повярвам, че ти е за първи път.
Бунгалото бе построено в стил на английска вила. Лесли Енгълтън имаше добър вкус и дълбоки джобове.
— Разтревожих се за теб — изтърси Уолт.
— За мен ли? Много мило. Но съм добре. Просто съм се усамотила. Познаваш ме. — Фиона напълни чайника. — Правя го от време на време.
Тя запали печката и седна пред един лаптоп на масата. Порови в една кутия с жици в краката си и свърза фотоапарата с компютъра.
— Ти ли си я правила? — попита той, възхищавайки се на снимката на чернокожа жена, застанала на една веранда и държаща в ръце уплашено детенце.
— Да. Точно след урагана Катрина.
— Силна е.
— Благодаря. Та кой беше този с пистолета? Спортният агент?
— Повярвай ми, не те интересува. Просто още един човек с пистолет, който не бива да пие. Отправих му предупреждение.
Тя като че ли се готвеше да каже нещо, но си замълча.
— Доколкото разбирам, наоколо не са се мяркали натрапници? — попита той.
— За протокола: опитах се да накарам Кайра да отидем на пътешествие. И това беше преди лагера и туристите. Просто предпочитах да не оставам тук. Заради нея, не заради мен — добави Фиона, като наблегна на тези думи. Може би малко прекалено силно, помисли си той. — Тя няма нужда от повече стрес.
Уолт си спомни как бе видял Кайра с бухалката, и чак сега разбра смисъла на това.
— Гили е добър следотърсач — каза той. — Мисля, че ще хванем нашия човек.
— Не бих се оплаквала. Но сериозно, агентът знаеше ли със сигурност, че е бил онзи футболист? Не ти ли се вижда странно?
Водата вече завираше. Тя се върна при печката.
— Има някаква стара история между тях двамата.
— Каква история?
— За пари. Тази нощ определено си доста любопитна — забеляза той.
— Обичам да съм в час със случаите ти, да знам какво правиш.
— Откога? — попита Уолт.
— От… не знам. Просто е така. Особено след онзи натрапник у Бъркхолдър или сега с този, другия.
— Предполагам, че може да е един и същи човек, макар че разстоянието е голямо.
— Не чак толкова…
— Освен това къщата на Бъркхолдър е била празна. При толкова много празни къщи в околността защо да напада онази, в която има възможност да налети на някого?
— Защото е по-добре заредена. С прясна храна.