Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Няма да те оставя — поде Хелън.
— БЯГАЙ! — изкрещя Хектор, когато бързо проблеснал меч се вряза през черната завеса и описа дъга върху нея.
Хектор събори Клеър, за да я отстрани от пътя си, докато самият той се навеждаше назад и настрани като гимнастик насред скока. Бронзовото острие изсвистя покрай гърдите му и се заби на цели трийсет сантиметра навътре в наполовина замръзналата горска пръст. Хектор свирепо отритна обгръщащите ги сенки, при което нападателят му полетя във въздуха и остави меча, забит в земята.
С едно плавно движение Хектор повдигна торса си обратно до вертикално положение и посегна да сграбчи меча. Когато го изтръгна от земята, използва възпиращата инерция на освободеното острие, за да посече през гърдите следващата фигура, която изникна от мрака, като през цялото време се движеше по-бързо от пулса на биещото сърце на колибри.
Хелън почувства как в бузата й се удари метал и в изкривената светлина видя ярките късове от острие на стрела да се пръсват като пухчета на глухарче под дясното й око. Отдръпна се инстинктивно от експлозията, макар да бе напълно невредима, и започна да отстъпва на заден ход, докато се блъсна с пети в крака на Клеър.
Хелън застана на стража пред простосмъртната си приятелка. Зашеметена и останала без дъх, Клеър още не можеше да стои права, и със сигурност не можеше да тича. Хелън заби краката си между Клеър и нападателите и призова мълнията си.
Звук като от замахване на камшик от волска кожа и застоял мирис на озон изпълниха въздуха, когато от ръцете на Хелън изригна разклонена светлина, създавайки ромбовидна стена от електричество, която защити нея и Клеър. Неестествената тъмнина, създадена от Повелителя на сенките, се отдръпна назад от синия пламък, и се показаха не по-малко от дузина въоръжени Потомци. Откъде се бяха взели всички те? — запита се трескаво Хелън. Как толкова много се бяха промъкнали зад гърба им?
В центъра и към задния край на строя, на мястото, за което Хектор бе научил Хелън, че е запазено за офицерите от пехотата, Хелън зърна за кратко ужасяващо, противно лице. То — каквото и да беше — имаше червени очи. Погледна право към нея, а после отстъпи назад, докато отново бе покрито с мрака, който създаваха Повелителите на сенките.
— Твърде много! — изръмжа Хектор, докато отблъскваше още двама войници.
— Зад нас! — изкрещя Хелън, когато се извъртя кръгом и видя, че четирима бойци ги обграждат. Тя метна слаба мълния — точно колкото да ги зашемети, а не да ги убие. За неин лош късмет й беше нужна далеч повече енергия, за да сдържи силата си, отколкото просто да освободи мълниите.
Хелън се почувства замаяна. Застави очите си да се фокусират, докато трима от четиримата мъже паднаха, присвивайки се в конвулсии на земята. Четвъртият продължи да настъпва към нея. Тя бе изчерпала по-голямата част от водата в тялото си, което вече бе леко обезводнено от бягането на дълго разстояние, и не й беше останала достатъчно вода, за да произведе нова овладяна мълния. Все още можеше да създаде такава, която щеше да ги избие всичките, но не можеше да се застави да го стори.
Прескачайки Клеър, която още се бореше да си върне дъха, Хелън замахна с юмрук към останалия Потомък. Никога не я беше бивало в удрянето и юмручният й удар не привлече вниманието му. Той я удари силно в отговор, при което я събори на земята върху Клеър и накара ушите й да писнат.
Тъмна фигура се спусна от небето, приземи се върху нападателя на Хелън и го блъсна така, че той залитна и се спря в дърветата. Беше Лукас. При вида му, на Хелън й секна дъхът. Как можеше да е стигнал дотук толкова бързо? — запита се тя трескаво. Лукас погледна надолу към Хелън с безстрастно изражение, а после се хвърли срещу главната група нападащи Потомци.
Хелън чу как Хектор нададе рев и видя, че няколко мъже се опитваха да нагласят вериги и плътни метални белезници върху краката и ръцете му. Тя с усилие си проправи път, за да му помогне да се освободи от оковите, докато Лукас се справи с бойците, които още бяха на крака. В заслепяващо неясно петно от движения, Лукас бе обезоръжил и ранил двама души още преди Хелън изобщо да успее да стигне до Хектор.
Виждайки, че малката му армия не може да се мери с Хелън, Хектор и Лукас, противният предводител на фалангата издаде остър цвърчащ звук, и клането приключи така бързо, както и беше започнало. Ранените бяха преметнати на рамо, оръжията прибрани, и ударният отряд се разтвори в дърветата още преди Хелън да успее да отметне косата от потното си лице.