Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
С течение на времето тя свикна с мисълта, че Корин не стои на сухо в Париж и за жалост още не е забелязал, че Мадлен не е онова малко момиченце с шини на зъбите. Иначе тя едва успяваше да се измъкне от обожатели и това изпълваше с ревност най-вече Жозефин, която по онова време беше твърде пухкава, за да се харесва на момчетата.
Мадлен обаче имаше очи само за Корин.
Докато не настъпи денят в годината, в която Мадлен и Жозефин завършваха средното си образование. На вечеря той обяви, че ще се жени.
Всички — с изключение на Мадлен и Жозефин — за малко не обезумяха от радост при тази новина, тъй като Катрин, тогавашната приятелка на Корин, въпреки парижкия си произход, беше изключително мило момиче, без всякаква арогантност, кротка, много красива и от добро семейство. И тя като Корин следваше архитектура, баща й беше известен парижки архитект, така че мястото й и мястото на Корин, като неин съпруг, в неговата фирма бяха осигурени. Жените в „Ринкинкин“ бяха особено въодушевени от организирането на предстоящата сватба. Всички жени, без Жозефин и Мадлен, така да се каже. Жозефин не можеше да понася Катрин. Първо, защото по принцип не харесваше никого от приятелите на Корин, и второ, защото Катрин можеше да яде каквото и колкото си иска и въпреки това си оставаше стройна. По онова време Жозефин караше само на сух хляб и плодове, което слабо допринасяше за намаляване на бебешката й закръгленост, но не се отразяваше особено добре на настроението й. Все пак до сватбата тя успя да се напъха в мечтаната небесносиня вечерна рокля от сурова коприна. От закръглената Жозефин беше излязла истинска фея, с която младите мъже се надпреварваха да танцуват. Тя обаче не преодоля мъката си, защото на този ден по-големият й брат и неговата ослепително красива булка бяха в центъра на вниманието и получаваха безброй разкошни подаръци.
А за Мадлен онзи златен октомврийски ден остана като най-черния в живота й.
Днес й идеше да се усмихне при спомена за онази Мадлен, страдаща от любовна мъка, застанала в празнично украсената романска църква и твърдо решена веднага след венчавката да се хвърли в Дюранс. Боже, толкова отдавна беше това!
Корин мина покрай нея с кафявия си кон.
— Това ли е всичко, което може твоят състезател? — извика той засмяно, а Мадлен отговори задъхано:
— Не забравяй, че Камелот е момиче, което не обича да губи.
Разбира се, тогава тя не се хвърли в реката, за щастие. Вместо това се опита да забрави Корин и да остави зад гърба си село Волон, Прованс, да, цяла Франция. После отиде да работи като детегледачка в Бостън и допълнително учи езици в Лондон и Мадрид. Там се запозна с мъжа си — служител в чуждестранно ведомство — и след сватбата им се преместиха в Мексико сити. Бурните години в Мексико бяха последвани от бурни години в Либия, а след Либия щеше да дойде ред на Пакистан, там обаче Мадлен вече не последва съпруга си. Вместо това тя се разведе с него и отново се върна във Франция. В Париж започна да работи като преводач на свободна практика, което й носеше повече пари от издръжката, която получаваше от бившия си съпруг. Вече бяха минали десет години от онзи черен октомврийски ден, деня на сватбата на Корин у дома, но Мадлен беше твърдо решена да не припарва до Волон и своята младежка любов.
През цялото време, докато беше в чужбина, тя поддържаше все по-вял контакт с Жозефин Ле Бер и някак между другото научи за разтрогнатия й краткотраен брак, за нежеланото й майчинство, за смъртта на баща й и за реализацията на Корин като нова звезда на френския архитектурен небосклон. С Корин също се беше срещала няколко пъти, било на парти, било на някакво събитие, винаги придружен от изисканата си жена, и усети с облекчение, че вече посреща със студено равнодушие неговия — и нейния — поглед. Никакви червени петна по лицето, никакви изпотени ръце, нито веднъж сърцето й не се разтуптя чувствително по-бързо, макар че той изглеждаше още по-добре отпреди. Мадлен дори допускаше възможността за леко, неангажиращо приятелство между тримата.