Житията на светците

За градчето Рока Сека се твърди, че било изградено върху руините на древната Аквилония — крепост на самнитите, която била изградена тук много преди Христа Самнитите — свирепо планинско племе, били първите заселници в нашия регион. Дошли от север през планинската верига на Апенините върху гърба на един гигантски вол, дарение от боговете. Според легендата техните внушителни крепости Аквилония, Бованиум и Коминиум били изсечени в голите скали на планинските склонове, но по-късно римляните ги изравнили със земята, така че от тях сега са останали само жалки развалини — крайпътни камъни, обрасли с мъх основи на храмове или светилища, извити каменни скамейки в някой амфитеатър; именно това местните хора с гордост сочат като доказателство за древното минало на този край. Църквата в Рока Сека, която се намира насред централния площад, е била построена върху огромен ъглов каменен блок от някогашната крепостна стена на Аквилония, към чиито основи има достъп откъм криптата на църквата.

Рока Сека някога била голям център, прочут с производството на златарски и бронзови изделия, със своите училища и манастири, а също и като седалище на аристокрацията на региона. Но напоследък богатството на Рока Сека все повече се топи: политиците от Рим — според оплакванията на местните хора — мислят единствено за събиране на данъците и за гласуването на закони, които никой не проумява кому са нужни, щом нищо не правят за строителството на обществени сгради, пътища или железопътни магистрали. Днес местните хора масово предпочитат да купуват фабрично произведени стоки вместо ръчно изработени. От много години хората от Рока Сека емигрират, най-вече в Аржентина, вследствие на което цели квартали са обезлюдени, а къщите в тях — със заковани капаци на прозорците, оставени бавно да се рушат.

Последната следа от някогашната слава на градчето е имението Жардини, кацнало върху един самотен хълм в покрайнините. Някога то е служило като родово имение на най-могъщата фамилия в региона, притежаваща половината земя от Рока Сека до Капракота. Алберт, последният наследник от рода Жардини, умрял малко преди началото на Втората световна война и затова старците в градчето още го помнят. През деветдесетте години на XIX век той служил като офицер по време на войната в Абисиния; но след поражението на италианската армия се впуснал в дълго пътешествие в Африка, така че за няколко години изчезнал от света. После, един ден някакъв просяк преминал по главната улица на Рока Сека, с парцаливи дрехи, с брадясало лице и ужасно измършавял. Та той извършил нещо, с което привлякъл любопитството на хората от градчето: отишъл до каменната постройка с три помещения в центъра на площада, използвана за претеглянето на житото, предавано от арендаторите и данъкоплатците. Там смъкнал панталоните си до коленете и отпуснал разголените си бедра на камъка. Този жест от много години бил традиционен за Рока Сека — така всеки мъж, който бил похарчил всичките си пари, можел публично да обяви, че е напълно фалирал.