Войната на Калибан

Пехотинците не му обърнаха внимание.

— Тъкмо казвах на моя приятел тук: „Бас държа, че тенекиените костюми, дето ги носят тези момчета, адски спарват чатала“.

Холдън затвори очи и се опита да внуши мислено на Еймъс да млъкне. Не подейства.

— Искам да кажа, с всички тия изчанчени супертехнологични джаджи, набутани навсякъде, не можете дори да си почешете топките. А не дай си боже да ви се притисне оная работа и да се наложи да я размърдате малко, за да направите място.

Холдън отвори очи. Вече всички пехотинци се взираха в Еймъс, но не бяха мръднали, нито заговорили. Холдън отстъпи към задния ъгъл на стаята и се опита да потъне в него. Никой дори не го погледна.

— И така — продължи Еймъс с глас, изпълнен с добродушна общителност. — Аз си имам една теория и се надявах вие, момчета, да ми помогнете.

Най-близкият пехотинец направи половин крачка напред, но това бе всичко.

— Теорията ми гласи — рече Еймъс, — че за да се избегне целият този проблем, просто трябва да ви изрежат онези части, които могат да се заплетат в скафандъра. Като бонус ще намалее изкушението да си играете един с друг през дългите студени нощи на кораба.

Пехотинецът направи още една крачка и Еймъс моментално последва примера му, скъсявайки разстоянието. С нос, толкова близо до шлема на пехотинеца, че дъхът му замъгляваше стъклото, Еймъс попита:

— Кажи ми честно, пич. Външният вид на тези скафандри е анатомично верен, нали?

Настъпи дълга, напрегната тишина, която най-накрая бе нарушена, когато някой откъм люка си прочисти гърлото и в коридора се появи лейтенантът.

— Проблем ли има?

Еймъс се усмихна и отстъпи назад.

— Не. Просто опознавам прекрасните мъже и жени, за чиито заплати отиват данъците ми.

— Сержант? — попита лейтенантът.

Пехотинецът отстъпи назад.

— Не, сър. Няма никакъв проблем.

Лейтенантът се обърна и стисна ръката на Наоми.

— Капитан Естанция, за мен беше удоволствие. Нашите хора ще ви се обадят съвсем скоро, за да ви дадат разрешение за кацане. Сигурен съм, че населението на Ганимед ще ви е благодарно за припасите, които карате.

— Радваме се да помогнем — каза Наоми и дари младия офицер с ослепителна усмивка.

Когато войниците на ООН минаха обратно през шлюза и отлетяха с катера си, Наоми издиша продължително и се зае да масажира бузите си.

— Ако трябваше да се усмихвам още една секунда, лицето ми щеше да се разцепи.

Холдън сграбчи Еймъс за ръкава.

— За… какъв… дявол… — процеди той през стиснати зъби — беше това?

— Кое? — попита Наоми.

— Докато те нямаше, Еймъс направи почти всичко по силите си да вбеси пехотинците. Изненадвам се, че не го застреляха, а половин секунда по-късно и мен.

Еймъс сведе поглед към ръката на Холдън, която продължаваше да го стиска, но не опита да се изтръгне от хватката му.

— Капитане, ти си добър човек, но не ставаш за контрабандист.

— Какво? — попита пак Наоми.

— Капитанът беше толкова нервен, та дори аз започнах да си мисля, че не му е чиста работата. Затова отвличах вниманието на пехотинците, докато се върнете — обясни Еймъс. — А, и между другото, те не могат да те застрелят, освен ако не ги докоснеш или не извадиш оръжие. Нали си бил във флота? Трябва да помниш правилата.