Войната на Калибан

— Добре, идвам горе. Прати теснолъчево съобщение до Алекс и го уведоми за ситуацията. Ако ни арестуват, нека откара „Роси“ на Тихо.

Холдън отвори шкафчето под койката и извади зелен комбинезон, който не му бе много по мярка, с надпис „Сомнамбул“ на гърба и името Филипс на предния джоб. Според записите на кораба, осигурени от един технически магьосник на Тихо, той беше Уолтър Филипс, инженер и общ техничар на кораба за превоз на храна „Сомнамбул“. Освен това беше трети по старшинство в екипаж от трима души. Предвид репутацията му в Слънчевата система, решиха, че е най-добре работата на Холдън да не изисква от него да разговаря с никого на отговорна позиция.

Той се изми в малката мивка — която нямаше течаща вода, а само система от влажни кърпи и насапунисани гъби, — почесвайки нещастно рошавата си брада, която пускаше като част от маскировката си. Никога по-рано не го бе правил и с разочарование откри, че лицевото му окосмяване расте на петна с различна дължина и къдравост. В знак на солидарност Еймъс също си бе пуснал брада и сега имаше буйна лъвска грива, която смяташе да запази, защото му стоеше толкова добре.

Холдън пъхна използваната кърпа в апарата за рециклиране и се отблъсна към люка на каютата и нагоре по стълбата към командния център.

Не беше кой знае какъв команден център. „Сомнамбул“ бе почти на сто години и определено наближаваше края на жизнения си цикъл. Ако не се нуждаеха от стар кораб за тази мисия, хората на Фред вероятно щяха да го пратят за скрап. Скорошният сблъсък с пиратите го бе оставил полумъртъв. Но през последните двайсет години той бе летял по маршрута Ганимед-Церера и регистърът щеше да го покаже като редовен посетител на юпитеровата луна, така че би изглеждало правдоподобно да пристигне с товар от хранителни помощи. Фред смяташе, че благодарение на редовните му курсове до Ганимед, може да го пропуснат през митниците или блокадите, без дори да го погледнат.