Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Тимошенко и Кнеликт подозираха, че Вааса наистина скоро ще бъде опитомена, и ако това се случеше, щеше ли да остане място в региона за Цитаделата на убийците?
Кнеликт умело прикри намръщването си, когато за пореден път премисли развиващите се тенденции в земите на Кървав камък. Очите му проблеснаха за кратко, докато наблюдаваше как мрачният елф и човекът изчезват в палатката си.
Щом Джарлаксъл и Ентрери излязоха от Ваасанската страна на стената крепост, въздухът започна да се усеща по различен начин. Мухлясалата миризма на торф и гниене, носена от силния мразовит бриз, изпълни обонянието на двамата при все, че още бе лято.
— Днес духа силно от Великия ледник — Ентрери бе чул да отбелязва един от пазачите.
Можеше да почувства проникващия в костите студ, докато вятърът събираше влагата от размекнатия от слънцето лед и я разнасяше из разкаляното Ваасанско поле.
— Забележително място — отбеляза Джарлаксъл, оглеждайки кафявото море изпод широката периферия на екстравагантната си шапка. — Бих изпратил армии, които да отвоюват този рай.
Сарказмът му не допадаше на Ентрери. Трудно можеше да е по-съгласен с мрачната оценка.
— Тогава защо сме тук?
— Вече ти обясних подробно.
— Имаш странно виждане за термина „подробно“.
Джарлаксъл не го погледна, но Ентрери изпита известно задоволство от усмивката на мрачния елф.
— От това предполагам, че имаш предвид, че си ми го обяснил толкова добре, колкото считаш, че е нужно да знам — продължи Ентрери.
— Понякога най-сладките сокове могат да бъдат открити дълбоко в най-обикновените плодове.
Ентрери погледна обратно към стената и остави последното без коментар. Бяха излезли на „дневен излет“, както наричаха бързите разузнавателни и нападателни мисии във Ваасанската порта. Всички новодошли в крепостта получаваха подобни задачи, които им позволяваха да разучат тундрата. Когато бе отправен първият призив към авантюристите, никой не предлагаше водачество за пътешествията им в пущинака. Мнозина потегляха от портата и навлизаха дълбоко във Ваасан, откъдето никога не се завръщаха. Но Армията на Кървав камък предлагаше повече указания и контрол и ги предлагаше по начин, който бе по-скоро задължителен, отколкото указващ.
От една страна, Ентрери не обичаше подобни правила, но, от друга, нямаше особено желание да се отдалечава твърде много от портата. Не искаше да се окаже затънал в някое бездънно мочурище.
Джарлаксъл се завъртя в кръг, сякаш душеше въздуха. Когато направи пълно завъртане и отново гледаше на североизток, посоката на далечния Велик ледник, кимна и докосна шапката си.
— Мисля, че това е посоката.
Джарлаксъл потегли и тъй като Ентрери нямаше по-добра възможност, сви рамене и го последва.
Останаха в района на скалистите склонове на Галенските планини, тъй като нямаха желание да се пробват с калния равен терен. Този курс ги оставяше по-уязвими на засади от гоблини, но двамата не бяха особено притеснени да се бият с подобни създания.
— Мислех си, че наоколо има много чудовища, които да бъдат намерени и унищожени — отбеляза Ентрери след около час уморително обикаляне сред сиви камънаци и локви студена вода. — Така твърдяха онези съобщения, разлепени из Хелиогабалус, нали?
— Двадесет златни монети на ден — допълни Джарлаксъл — и то само в замяна на удоволствието от убиването на десет гоблини. Да, това е, казано накратко, и вероятно изгодната награда се е оказала достатъчно ефективна. Възможно ли е цялата територия около портите да е прочистена?