Обещанието на краля вещер

— Намираме се в гоблински земи — прекъсна го Джарлаксъл. — Съобщението гласеше това.

— Намираме се в земи, пълни с хора, преследващи гоблини — припомни му Ентрери.

— Винаги изтъкваш очевидното — отвърна мрачният елф.

Ентрери се намръщи.

Повървяха няколко часа и щом на север се събраха буреносни облаци, се отправиха обратно към Ваасанската порта. Пристигнаха малко след залез и след кратък спор с новите часови успяха да ги убедят, че да, те, мрачният елф включително, са излезли през същата тази порта по-рано през деня и трябва да бъдат пропуснати без подобен дълъг разпит.

Преминавайки през тесните, добре построени коридори от тъмни тухли пред погледите на множество подозрителни стражи, Ентрери зави към основната зала, която щеше да ги изведе в Скиталческата равнина и тяхната палатка.

— Не, не още — обади се Джарлаксъл. — Казано ми беше, че тук могат да се открият много удоволствия.

— А навън има много гоблини за убиване, нали и това ти бяха казали.

— Мрънкането ти явно никога не престава.

Ентрери просто стоеше на края на коридора, а отраженията на далечните лагерни огньове блестяха в очите на Джарлаксъл, докато гледаше покрай намръщения си приятел.

— Нима нямаш никакъв авантюристичен дух? — попита елфът.

— Обсъждали сме го безброй пъти.

— И въпреки това продължаваш да се мръщиш, да се съмняваш и да мърмориш.

— Никога не съм обичал да прекарвам дните си в газене из кални пътеки.

— Тези пътеки ще ни отведат до велики неща — отвърна Джарлаксъл. — Обещавам.

— Може би като ми разкажеш за тях, настроението ми ще се подобри — отвърна Ентрери и усмивката на мрачния елф стана по-широка.

— Тези коридори също могат да ни отведат до велики неща. За тях мисля, че не е нужно да ти разказвам.

Ентрери хвърли поглед през рамото си към лагерните огньове през далечните отворени врати. Той се подсмихна тихо, докато се обръщаше към Джарлаксъл, защото знаеше, че съпротивата е безсмислена по отношение на нескончаемия поток от убедителност на елфа.

Махна с ръка в знак към Джарлаксъл да води и мина зад него.

Из Ваасанските порти имаше много заведения — на занаятчии и доставчици, но най-вече кръчми. Търговците и предприемачите първи бяха отговорили на повика на Гарет Драконоубиец, защото знаеха, че храбрите авантюристи, които пътуват отвъд стената, често щяха да бъдат богато възнаграждавани, предвид солидните награди за ушите на гоблини, орки, огрета и други чудовища. Така се бяха появили и дамите на нощта, предлагащи стоката си във всяка кръчма, често трупащи се край многото комарджии, които се стремяха да отмъкнат новите придобивки от глупави и горделиви авантюристи.

Всички кръчми си приличаха, така че двамата влязоха в първата. Надписът на табелата до вратата гласеше: „Кални ботуши и кървави остриета“, но някой бе издълбал линия отгоре и бе издялкал под надписа: