Ключът на Лъжеца

И така, ние се запрепъвахме сред малкия ни кръг светлина по един полегат склон с разровена от земеделие пръст. Вече се държахме за ръце и тя от време на време казваше нещо, което ми звучеше съблазнително, но можеше и да е забележка за времето. На малко повече от сто крачки след последната колиба от нощта пред нас изникна висока плевня. Аз останах встрани и загледах как Ингвилдра вдига залостващата греда и отваря едното крило на дъсчената порта в предната стена на грубата дървена постройка. Озърна се с усмивка през рамо, а после влезе вътре и тъмнината я погълна. За около две секунди се зачудих доколко е разумна подобна връзка, след което я последвах.

Светлината на фенера не можеше да стигне до покрива или стените, но виждах достатъчно, за да разбера, че плевнята съдържа бали сено и земеделски инструменти. И от двете нямаше много, но предостатъчно, за да се спънеш. Ингвилдра се опита още веднъж да ме накара да оставя фенера и засочи към вратата, но аз се усмихнах и я придърпах към себе си, за да заглуша доводите ѝ с целувки. Накрая тя завъртя очи и се изтръгна от ръцете ми, за да затвори вратата.

После ме хвана за ръка и ме поведе навътре в плевнята, където една стълба водеше нагоре към втори етаж над главния склад за сено. Качих се след нея, като отделих време да се полюбувам на мърлявите, но добре оформени крачета, губещи се в сенките на полите ѝ. Горе имаше голяма купчина сено, оформена във вид на нещо, което смътно наподобяваше гнездо.

Да ви кажа, една плевня в Червения предел напролет или наесен може да е що-годе свястно място за въргаляне с някое селско момиче или дружелюбна ратайка, макар че в неприличните си разкази хората никога не споменават колко сърби от сламата, колко боде и как влиза на всякакви места, където нито един от партньорите в това начинание не иска нищо бодливо или сърбящо. Една плевня в Норсхайм напролет обаче прилича на ледница. Място, където никой разумен човек, колкото и да е зажаднял за малко пляскане и гъделичкане, не би се разделил с част от облеклото си и където всичко, дръзнало да си подаде главата на мразовития въздух, се сгърчва и умира. Оставих фенера до нас и докато дъхът ми излизаше на пара, се зачудих дали няма някакъв начин да се изнижа още сега към залата за пиршества, като същевременно запазя част от достойнството си. Ингвилдра, от друга страна, изглежда, гореше от желание да продължим по план и с усмивки, жестове, а по-късно и с нетърпеливо сочене с глава, когато застана на четири крака, ми показа, че трябва да побързам със своята част от сделката.