Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Моите благодарности, вьолва. — Той се поколеба. — Защо ми го каза? Щом планът ми е толкова безумен?
— Ти ме попита. Руните слагат вратата на пътя ти. Ти си мъж. Като повечето мъже, трябва да се изправиш пред преследваната цел, преди да вземеш окончателно решение. Няма да се откажеш, докато не я намериш. А може би дори тогава. — Екатри сведе поглед и не каза нищо повече. Снори изчака още малко, после се обърна и си тръгна под взора на самотното око, плуващо в буркана.
— Убийци ли? — Вдигнах глава. Стаята продължи да се движи дори след като бях спрял. — Глупости. Не си споменавал за никакво нападение.
Снори повдигна жакета си. Грозна рана минаваше отстрани по тялото му, протягаше се далеч назад, току покрай ребрата, покрита с коричка от сол, точно както я описа. Може да я бях видял, докато дъщерите на Борис го миеха в Олафхайм след схватката с фенрисовия вълк, или пък е бил обърнат на другата страна… както и да е, в опияненото си състояние не я помнех.
— Е, в такъв случай, колко струва наемането на убийци? — попитах. — Просто да знаем, за в бъдеще. И… къде са парите? Би трябвало да си богат!
— Дадох повечето на морето, та Егир да ни дари с безопасно пътуване — каза Снори.
— Е, не помогна, да му се не види! — Ударих по масата, може би малко по-силно, отколкото възнамерявах. Когато съм пиян, лесно се вълнувам.
— Повечето? — попита Тутугу.
— Платих на една вьолва в Тронд да обработи раната.
— Като гледам, доста зле се е справила — намесих се аз, стиснал масата, за да не се свлека под нея.
— Беше отвъд уменията ѝ, а и докато стоим тук, нещата само се влошават. Хайде, ще отплаваме призори.
Снори стана и предполагам, че ние сме го последвали, макар да нямам спомен за това.
7.
На другата сутрин се събудих в лодката и главата така ме цепеше, че останах свит на носа до късно следобед, стенейки за милостива смърт. Събитията от предната вечер се върнаха при мен на откъслеци през следващите няколко дни, но ми трябваше цяла вечност да сглобя парчетата в нещо смислено. А дори и тогава то не бе кой знае колко смислено. Утешавах се със стабилния ни напредък към дома и цивилизованите му удобства. Когато главата ме поотпусна, се заех да планирам с кого ще се видя най-напред и къде ще прекарам първата си нощ. Вероятно щях да поискам ръката на Лиза де Вийр, при положение че не са я замъкнали на опера онази вечер, за да изгори с останалите. Тя беше най-хубавата от дъщерите на стареца и доста се бях привързал към нея. Особено в нейно отсъствие. Мислите за дома ме сгряваха и аз се сгуших на носа и зачаках да стигнем там.
Морето се променя непрестанно — но обикновено към по-лошо. Следващото утро дойде със студен и безмилостен дъжд, който ни тормози цял ден, тласкан от ветрове, които превръщаха океана в разпенена хълмиста шир. Ужасната мъничка лодка на Снори се подмяташе в нея като прасе, което се мъчи да се удави, и при наближаването на вечерта даже на северняците им беше дошло до гуша.
— Ще пристанем в Хароухайм — каза Снори и избърса дъжда от брадата си. — Това е едно местенце, което знам. — Нещо в името породи у мен лошо предчувствие, но прекалено силно копнеех да стъпя на твърда земя, за да възразявам, а и предположих, че колкото и да е обсебен от мисията си, севернякът би предпочел да прекара нощта на брега.
И така — слънцето вече залязваше зад нас, — ние завихме към тъмната брегова линия и оставихме вятърът да ни понесе към скалите. В последния момент се показа устието на един фиорд и навлязохме в него. Фиордът се оказа тесничък, не повече от двеста крачки на ширина, а склоновете му се издигаха по-стръмно и от стълбище, за да стигнат до назъбените мрачни хребети, оградили водата.
Аслауг ми заговори, докато двамата северняци бяха заети с въжетата и платното. Седеше до мен на кърмата, загърната в сенки и намеци, недосегаема за дъжда и поривите на вятъра.
— Как те измъчват само с тази лодка, принц Джалан. — Сложи ръка на коляното ми. Абаносовите ѝ пръсти се откроиха върху плата и сладостно чувство се просмука в мен. — Сега Снори е воден от Баракел. Севернякът няма твоята сила на волята. Докато ти успяваше да устоиш на поученията на демона, Снори е разколебан. Инстинктите му винаги са били…