Диамантен меч, дървен меч [bg]

Успех! Фесис забеляза позната примка, за която да се улови съзнанието му. Внимателно, за да не разтревожи останалите възли, младежът мислено придърпа избраната нишка.

Потта изсъхна. Суха горещина се плъзна под кожата.

Полазиха го тръпки - чак до костите. Сякаш от собствената му плът навън се мъчеше да се изтръгне нечовешко, чудовищно същество.

Непохватно, бързайки да отклони струята сила, която не бе в състояние да овладее, Фесис насочи енергията на Изкривяващия кристал към портата. - Огнен лъч като косъм обиколи очертанията на вратата. Нещо изсъска.

- Залегни! - викна Фесис. Нямаше време да вдигне заклинание-щит, налагаше се да изтърпи магическия откат от това, което бе направил. Постара се само да отпъжда с набързо стъкмен вълшебен вятър кълбата синкав зловонен дим. Едно вдишване от този пушек означаваше мигновена, но мъчителна смърт.

Фарг без възражения се просна на стълбите, Фесис продължаваше да удържа за опашката вятъра, който издухваше отровния дим нагоре. Това заклинание бе трофей за маговете на Дъгата - някога с него монасите от Каменните обители бяха защитавали планинските си твърдини от яростните нападения на ордените.

За да паднат накрая, а бойните им арсенали да преминат във владението на победителите.

Пушекът бе чиста магия и не можеше да бъде неутрализиран, а само разсейван. Защитата пиеше много сили и когато младежът бе на път да се отчае, че няма да издържи, смъртоносните талази изведнъж секнаха.

Фесис се строполи върху стълбището. Олекналите му от изтощителното напрежение ръце не можеха дори да избършат обляното в пот лице.

Това го направи Фарг.

За най-голямо облекчение на Сивия воин центурионът не зададе никакъв въпрос освен сдържаното "как си?". Освен това не направи глупостта да докосне угасналия Изкривяващ кристал, който лежеше редом - вече приличаше на парче шлака.

- Шъ съ опрая - изхърка Фесис. - Уххх... Първата клопка беше това. Обаче боговете да са ни на помощ, ако за всяка друга се наложи да хабя толкова сили!

- Ами ти закъде си се разбързал като пърле пред майкя си?

Цялата нощ е пред нас, скъпа, ха-ха... - спокойно каза Фарг и Фесис му се възхити на самообладанието. - Тая врата вече може ли да я отворя с един хубав ритник? Цял живот съм мечтал така да вляза в кула на магици - със шут, все едно им ритам задниците!

- По-добре я бутни с копието.

- Ъхъ. Явно не всички мечти ще ми се сбъднат в тоя живот... Центурионът подкачи едното крило и дръпна към себе си.

Добре смазаните панти не издадоха никакъв звук. Портата се отвори съвсем, зейна, сякаш бе черна паст. Вътре като изкълчено небце мъжделееше извито стълбище.

- А сега?

Фесис взе Изкривяващия камък, който отново се втвърдяваше в кристална форма.

Фарг погледна камъка накриво, Фесис сви рамене: - Ще трябва, братле. ...- Центурионът махна с ръка: - Хайде, щом ще потрябва...