Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Бях виждала това по време на обучението си, но никога не го бях изпитвала. Сега цялата ми концентрация се намираше в челюстите, сключени около ръката ми, и гърчещият се демон до мен.
Успях да ударя главата на звяра в стената, но не достатъчно силно, за да ми свърши работа. Бързо се уморявах - ако вълкът беше здрав, нямаше да имам никакъв шанс. Не че сега имах особено голям, но щях да се възползвам максимално от него. Строполих се върху животното и го приклещих под себе си. Изкарах му дъха, но вълкът се възстанови почти веднага и се размърда зад мен, но секундата почивка ми позволи да го махна от ръката си, стиснала врата му с другата.
Насила преместих пръстите си по-далеч от зъбите. По ръката ми се стече слюнка. Лежах върху вълка. Ъгълът на затвора беше на около половин метър от мен. Някак трябваше да стигна дотам, без да пускам олицетворението на яростта под себе си.
Започнах да се приплъзвам напред, като същевременно се притисках с всичка сила надолу. Мъчех се да държа зъбите му по-далеч от гърлото си. Не може да е отнело повече няколко минути, но ми се стори, че по-голямата част от живота ми е преминал в смъртна схватка с този звяр, чиито нокти дращеха краката ми, опитвайки да се доберат до корема ми, за да го разкъсат.
Накрая виждах оттатък ъгъла. Извивката в камъка беше точно пред лицето ми. Идваше по-трудната част. Трябваше да преместя тялото на вълка така, че да обхвана муцуната с двете си ръце - иначе никога нямаше да мога да приложа нужната сила.
Претърколих се рязко по-далеч от стената и вълкът се плъзна в освободилото се празно място между нея и мен. Преди да успее да се надигне, отново го ударих с коляно в гръдния кош. Животното изсумтя, а коляното ми успя да го притисне, макар и за миг, в стената.
Успях да вмъкна и двете си ръце под муцуната му. Пръстите на едната ми ръка бяха направо в устата му. Усетих смазващия натиск на зъбите върху облечените ми в ръкавици кокалчета, но го пренебрегнах, като притисках рошавата глава все по-назад. Използвах стената като опорна точка. Помислих си, че ръцете ми ще се счупят, но това беше единственият ми шанс.
Нищо не се чу, но усетих тръпката по тялото на вълка, когато вратът му се счупи. Крайниците и мехурът му моментално се отпуснаха. Освободена от изключителното усилие, и аз се строполих до умиращия вълк. Усещах фибрилиращото му сърце, което не се предаваше, макар и за кратко. Козината смърдеше на влажно и амоняк. Исках да се отдръпна, но нямах сили.
Мисля, че съм заспала за няколко минути, колкото и странно да звучи, отпуснала буза на трупа. Отворих очи и видях зеленикавия камък на затвора на няколко сантиметра от себе си. Само мисълта за случващото се от другата страна на стената ме накара да се изправя.
Запрепъвах се по канавката, влачейки наметалото си, препъвах се в скрити камъни, удрях пищялите си в полузаровени дървесни клони. Подсъзнателно явно съм осъзнавала, че вълците се движат на глутници, за това не се изненадах от воя зад мен. По-скоро чувствах черна ярост от проклетия заговор, който искаше да ме забави и спре.
Уморено се обърнах да видя откъде идва звукът. Бях на открито, далеч от затвора - нямаше стена, на която да се опра, оръжие, което да използвам. С първия вълк се бях справила благодарение на късмет - нямах шанс и едно на хиляда да се справя с още едно животно с голи ръце. А колко ли бяха? През лятото бях видяла друга глутница, от поне десет вълка. Спомнях си как раздират мъртвата плът на жертвата си, хрущенето на костите. Оставаше само въпросът да си правя ли труда да се бия, или просто да легна в снега и да се предам. Тази възможност изглеждаше много привлекателна, предвид всичко останало.
Но Джейми се беше простил с живота си и не само, за да ме измъкне от затвора. Трябваше поне да опитам.
Още веднъж заотстъпвах по канавката. Светлината отслабваше - скоро мястото край мен щеше е изпълнено със сенки. Съмнявах се, че това ще ми помогне. Вълците несъмнено имаха по-добро нощно зрение от мен.
Първият от ловците се показа на ръба на канавката, рошав, неподвижен и нащрек. Шокирах се, когато разбрах, че други два вече са долу при мен и бавно пристъпват почти в пълен синхрон. Бяха почти същия цвят като снега привечер - мръсносиви, - и почти невидими, макар да не правеха опити да се крият.
Спрях. Битката беше безсмислена. Извадих един мъртъв клон от снега. Кората беше почерняла от влага и груба дори през ръкавиците. Размахах клона над главата си и се развиках. Животните спряха да се движат, но не отстъпиха. Най-близкото от тях беше прилепило уши към главата си, сякаш звукът го възмущаваше.