Ковачница на мрак

Ринт внезапно потръпна, изхлипа и се разплака.

Всички спряха.

— Стига за днес — каза дрезгаво Ферен. Слезе от коня и отиде да помогне на брат си. Беше се свил на кълбо в мъката си и не можеше да го свали от седлото. Виле и Галак притичаха да й помогнат.

Ринт се отпусна на земята. Клатеше глава и хлиповете го разтърсваха. Ферен махна на двамата да се отдръпнат и притисна брат си до гърдите си.

— Негодни сме за нищо двамата — заговори му тихо. — Да хвърлим вината на родителите си и да приключим с това.

Последният хлип завърши с накъсан смях.

Останаха вкопчени един в друг и той се отпусна в прегръдката й.

— Мразя го — каза Ринт с внезапен жар.

— Кого? Кого мразиш, Ринт?

— Драконъс. За това, което ни причини. За това прокълнато пътуване!

— Той вече е зад нас. Връщаме се у дома, Ринт.

Но той поклати глава. Издърпа се от прегръдката й и се изправи.

— Не е достатъчно, Ферен. Той ще се върне. Ще заеме мястото си до Майка Тъма. Този използвач на деца, този оскърбител на любов. Злото е най-дръзко, когато крачи по безпогрешен път.

— Той има достатъчно врагове в двора…

— В Бездната да върви дворът! Вече се смятам за негов враг и ще говоря против неутралността ни пред всички Погранични мечове. Консортът трябва да бъде прогонен, силата му да бъде разбита. Искам да го видя убит, посечен. Искам да видя как името му е станало проклятие сред всички Тайст!

Брат й стоеше разтреперан, с широко отворени, но корави като желязо очи, когато погледна Ферен, а после Виле и Галак.

— Онази вещица беше негова любовница — продължи той и изтри потеклите по страните му сълзи. — Какво ви говори това за Драконъс? За душата му? — Закрачи към тялото на Раскан, вързано на гърба на коня на сержанта. — Да попитаме Раскан, а? Този нещастен човек под тъй наречената „закрила“ на господаря си? — Задърпа ремъците, но те не поддадоха и накрая той хвана краката на трупа и го издърпа. Стъпалото му се закачи и той падна на гръб с увитото тяло в ръце. Тупнаха тежко на земята. Ринт изруга, избута трупа от себе си и се изправи; лицето му беше пребледняло. — Попитайте Раскан какво мисли. За неговия лорд, господаря му и за всички жени, които той е взимал в прегръдките си. Попитайте Раскан за Олар Етил, вещицата азатанаи, която го уби.

Ферен въздъхна.

— Ринт, нашата неутралност…

— Ще се злоупотреби с нея! Вече се злоупотребява! Нашето стоене настрана дава простор на амбициите. Неутралност? Виж колко лесно добива тя цветовете на страхливото малодушие! Ще настоявам за съюз с Урусандер, за всички Погранични мечове. Сестро, кажи ми, че си с мен! Ти носиш видимо доказателство за това, което направи той!

— Недей.

— Взимаш монетата му и предаваш тялото си — така го вижда Драконъс! Той нищо не уважава, Ферен. Нито чувствата ти, нито загубите ти в миналото, нито раните, които ще носиш до края на живота си — нищо от това не означава нищо за него. Поиска внук…