Ковачница на мрак

— Взехте всички зверове — каза Виле.

Руск се засмя.

— Ние сме победени. Научихме се на вашите начини да се убива, но зимите ни се видяха дълги, когато нямахме нищо за лов, освен призраци. Вие убихте хиляди от нас. Направихте ни малко и иронията в това е, че ни върна към старите ни обичаи. И сега раждаме, но рядко, и оставяме само най-силните кутрета. А когато последните тайсти умрат, тогава ще храним стадата, докато броят им стане отново голям, и ще направим всеки нов ден като отминалия, завинаги, и ще сме доволни и сити. — Вдигна ръце. — Така мечтаем. Но после ловците ви се изсипват през границата и мъдрите сред нас виждат истината, която ни чака. Вашият език е език на смъртта и той скоро ще заговори на всички ни.

Месото зацвърча на шишовете над огъня. Нощта се беше спуснала. Ринт изтласка от ума си думите на Руск и се загледа в пламъците. Стори му се, че може да види в тях лицето на вещицата, изкривено от болка, устата отворена в несекващ писък, който не чуваше, но усещаше в костите си. Искал беше да прекара тази нощ сам, без да говори много, и да си легне бързо. Вместо това се бе оказал лице в лице с мръсен полузвяр, в чиято неизменна усмивка нямаше нищо весело и чиито тъмни очи бяха вълчи.

— Руск — каза Галак, — кога видя ловците Погранични мечове?

— Ловци, касапи, дерачи на кожи, трошачи на кокали. Кучета, коне, мулета и волове, теглещи фургони. В друго време броят им щеше да е като на армия. Яздеха въоръжени и нащрек, а съгледвачите им проследяваха нашите ловци. — Махна с мазната си ръка. — Преди няколко дни.

— Преди колко дни? Пет? Десет?

Руск се наведе напред, с ръце на коленете на скръстените си крака, и погледна Галак със същата мрачна усмивка.

— Имаме сродници, патрулират във вашите земи. Движат се нощем и скришом. Виждали сме войски отсам реката. Една яздеше към Ейбара Делак. Друга се събира в хълмовете на дома Дракони…

— Тя е на лорда — каза Галак. — Избягваш отговора, Руск.

— Безразличен съм към въпроса ти, Пограничен меч. Казвам каквото реша да ви кажа. Вашата гражданска война е започнала. Ликуваме и душим вятъра за дим, и гледаме в небето за лешоядни птици. Избивахте ни преди, ала сега се избивате едни други и това ни радва.

Скоро месото бе оглозгано до кости. Галак нави кожата на антилопата и я предложи на Руск с рогата и дългите кости. Водачът джеларкан изсумтя, даде знак на ловците си и те се вдигнаха като един.

— Компанията ви е горчива — заяви той. — Връщаме се в нощта. Помнете щедростта ни, Погранични мечове, и разкажете за тази среща на вашите ловци, та дано най-сетне разберат от вежливост.

— Мисля си — отрони Ринт, — че бихме могли най-добре да действаме заедно. Да ловим големите стада и да си делим плячката.

— Ринт, няма никакви големи стада.

Отдръпнаха се от светлината на огъня и скоро изчезнаха в тъмното.

Виле се изплю в пламъците и изръмжа:

— Излъга ни според мен. За ония войски. Иска да ни притесни и да ни вдъхне страх.