Ковачница на мрак

— За да може да прехвърли писанията ти на по-подходящ език.

— Тайст?

Драконъс кимна.

— Ще ослепее. Ръката му ще изсъхне и ще тупне на пода като мъртва птица. Ще трябват не само вериги, за да го задържа тук. Дори Господарят на Хейт си има граници, Властелине.

— Докато се събуди за себе си. Това място изглежда съвсем безопасно, Готос, и вярвам, че ще бъдеш безпристрастен учител.

— Да бъда трезорът на твоето съкровище? Олеле! Явно ни чакат бурни времена, Драконъс.

— Идеята бе негова, не моя — каза Драконъс и се обърна към Аратан. — Ако все още смяташ да останеш.

— Ще остана, татко.

— Защо? — изръмжа Готос. — Говори, дете тайст!

— Защото, сър, една безкрайна бележка на самоубиец може да бъде само проглас за стойността на живота.

— О, нима? Ще споря с теб, дете тайст. Нощ след нощ, страница след страница, ще атакувам убеждението ти, вярата ти, увереността ти. Ще те нападам, без да спирам, за да си поема дъх, и ще се постарая да те смачкам под петата на трудно придобитата си мъдрост. Какво толкова имаш, че дръзваш да претендираш за силата да ми устоиш?

— Имам младост, милорд — отвърна Аратан.

Готос бавно се наведе напред, с блеснали очи.

— Ще я изгубиш.

— Рано или късно, да.

Господарят на Хейт се отпусна назад, замислен.

— Драконъс, твоят син те прави горд.

— Да — прошепна баща му.

После Готос вдигна голям изящен ключ.

— Ще ти трябва това, Властелине.

Драконъс кимна. Остави празния си бокал и взе ключа. Заслиза надолу.

Господарят на Хейт продължаваше да гледа Аратан.

— Никога не се съмнявай в куража на баща ти.

— Никога не съм се съмнявал, сър.

— Как те е нарекъл той?

— Аратан.

Готос изсумтя.

— А правиш ли го?

— Какво?

— Ходиш по вода, това е значението на името ти на азатанаи.

— Не, сър. Дори по лед не мога. Веднъж пропаднах и едва не се удавих.

— Страхуваш ли се вече?

— От какво, сър?

— От вода? От лед?

Аратан поклати глава.

— Баща ти е решил да освободи Качулатия. Какво мислиш, че желае да постигне с този рискован акт?

— Според мен някаква форма на изкупление, сър.

— Значи наистина е било от ръката на Ерастас. Убийството на Кариш, а вече и на други. Баща ти, уви, не разбира джагътите. Въобразява си, че Гуглата ще тръгне да излови своенравните азатанаи. Би искал да види легендарната ярост на моя народ развихрена над това парвеню с кръв по ръцете му. Но това няма да стане.

— Тогава какво ще направи Гуглата?

— Той скърби за мълчанието, което тя му дава сега, Аратан. Боя се всъщност, че ще обяви война на това мълчание. Само за да я чуе да проговори отново, още веднъж, един последен път. Ако може, ще разбие мира на самата смърт.

— Как изобщо е възможно това?

Готос поклати глава.

— След като аз самият бягам неуморно от смъртта, не съм този, който трябва да отговори. — Господарят на Хейт махна с оцапаната си с мастило ръка. — Водим война с нашите безумства, Качулатия и аз, и затова сме тласнати в противоположни посоки. Аз преследвам зората, а той би искал да подгони сумрака. Не му завиждам за упорството и мога само да се надявам, че събратята ми джагъти ще предпочетат да пренебрегнат призива му.