Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Джими сви рамене.
— Приемаме го от само себе си.
— Разбирам. Защото никога не сте познавали друго устройство. — Мъжът погледна отвъд стената. Долу се стелеше същинско море от шатри и устроени набързо заслони. Ехтеше човешка глъч — смях, ядосани викове, гласове на амбуланти, детски плач. — Но за мен понятието за нещо по-голямо от това, което аз самият мога да държа в ръце — за оня, който ме е наел или за самия себе си — това понятие е удивително.
Вятърът задуха и следобедният въздух замириса на сол и въглен. Мъжът продължи:
— Кажи ми, защо този град е построен тук? — Погледна на запад. — И да има на света по-лош залив, аз поне не съм го виждал.
Джими сви рамене.
— Разказват, че първият принц на Крондор обичал да гледа залеза от хълма, на който е построен дворецът.
— Принцове. — Мъжът поклати глава и въздъхна. — Сега прочистваме този ужасен залив. Издирихме неколцина от онези, дето се наричат „Коработрошачи“ и сега те с магията си ни вадят потъналите корпуси. Справяме се с по един на всеки три дни и ще разчистим залива преди следващата зима.
Джими не каза нищо.
— Знаем, че събирате остатъците от своята флота в залива Шандън, в селото, което наричате порт Викор. Засега нямаме флота, но ще имаме кораби и ще задържим града.
Джими сви рамене.
— Може ли да попитам защо?
— Защото няма къде да отидем.
Джими погледна мъжа и каза:
— Ако имаше начин да се върнете в родината си…
— Там няма нищо. — Той погледна на изток. — Така или иначе, натам е бъдещето ми. — После погледна на запад. — Страната натам е опустошена след над двайсет години война. Не е останал нито един по-голям град. Останали са малки, затънтени градчета, които на върха на благоденствието си едва ли са били по-процъфтяващи, отколкото е сега сриналият се в пепелища Крондор. Градове-държави с дребни хорица, без чувство за бъдеще. Всеки техен следващ ден е като предишния.
Обърна се към Джими и го изгледа.
— На следващото Средилетие ставам на петдесет и две години, момко. Войник съм от шестнайсетгодишен. Воювам от трийсет и шест години. — Загледа се към града. Слънцето вече се спускаше на запад. — Адски дълго време в проливане на кръв и в кланета. — Облегна се уморено на парапета. — През последните двайсет години служих на демони или на тъмни богове, не знам, но знам, че армията на Изумрудената кралица беше съставена от мъже, заблудени от тъмни сили, подлъгани с обещания за богатство, за власт и безсмъртие. — Гласът му стана унил. — Или тласкани от страх. — Той сведе поглед, сякаш се срамуваше да погледне Джими в очите. — Като млад бях изпълнен с амбиции. Жадувах да си създам име. На осемнайсет съставих свой наемнически отряд. На двайсет вече командвах хиляда мъже.
— Отначало се радвах, че служа на Изумрудената кралица — продължи мъжът. — Нейната армия беше най-великата, известна някога в моята страна. Завоеванията носеха плячка, злато, жени, повече набор. — Затвори очи, унесен в спомена. — Но след време годините започват да се нижат и човек открива, че жените вече не го привличат и че златото е само толкова, колкото можеш да носиш със себе си. Освен това с него не можеш да направиш нищо, освен да набираш още мъже.
Погледна Джими и посочи с палец през рамото си, на север.
— Моят стар приятел Нордан е там, зад гърба ми. Доколкото познавам Фадавах, отредено ми е да бъда стъпкан на прах от завръщащата се армия на принца на Крондор. Аз трябва да го задържа и да му пусна кръв, докато Нордан строи отбраната си по главния път на север оттук, за да се задържи в Сарт. — Погледна през рамо, сякаш можеше да види далечното градче. — Онова изоставено абатство е адски добра позиция за отбрана. Окопае ли се там, на вашия принц ще му е нужна цяла година, за да го изтръгне.
Обърна се отново към Джими и продължи:
— Междувременно Фадавах ще завземе вашия град Ла Мут. Тази година няма да тръгне срещу Ябон, ще се задоволи да се укрепи южно от този град и да го подложи на едногодишен глад. Разполага с достатъчно средства, за да попречи на подкрепленията и продоволствието да стигнат до града, докато отблъсква вашите сили от юг.
— Защо ми казвате всичко това? — попита Джими.
— Шпионин или не, искам да отнесеш послание от мен до принца. Убеден съм, че той все още е в Даркмоор, но не се съмнявам, че разполага със сили на не повече от един ден езда на изток. Ще ти осигуря ескорт донякъде и после ще те пусна.
— А защо просто не му изпратите писмо?
— Защото смятам, че си шпионин, и мисля, че е по-вероятно да повярват на теб. Ако изпратя някого от своите хора или някой непознат на принца или на хората около него пленник, ще мине дълго време, докато го убеди за намерението ми. А времето е лукс, с който никой от нас не разполага.