Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Не знам — отвърна гласът на Кумико. — Може би няма да бъда в състояние да ти помогна. Но искам да опитам.
— Първият въпрос е: защо се наложи да ме напускаш. Искам да знам истинската причина. Знам какво ми обясни в писмото — че имаш връзка с друг. Прочетох го, разбира се. Прочетох го пак и пак, препрочитах го много пъти. И вероятно това е донякъде обяснението. Но не мога да повярвам, че е истинската причина. Не ми звучи истински. Не твърдя, че е лъжа, но все ми се струва, че е своеобразна метафора.
— Метафора ли?! — каза тя наистина изумена. — Може би просто не схващам, но ако да спиш с друг е метафора… Каква метафора е това?
— Опитвам се да кажа, че не ми се струва нищо повече от обяснение заради самото обяснение. Не води доникъде. То е само на повърхността. Колкото повече четях писмото ти, толкова по-силно го усещах. Би трябвало да има друга причина, по-основателна, по-истинска. И тя почти сигурно включва и Нобору Ватая.
Усетих, че жената е втренчила в мрака очи в мен, и бях стъписан от мисълта, че може би ме вижда.
— Включва Нобору Ватая ли? Как? — попита гласът на Кумико.
— В крайна сметка събитията, които изживях, бяха изключително заплетени. На сцената се появяваха какви ли не действащи лица, една след друга се случваха какви ли не странности до степен, че опитам ли да мисля за тях последователно, губя нишката. Но погледната по-отдалеч, нишката, която ги обединява, е напълно ясна. Ако теглим чертата, виждаме, че в крайна сметка ти си отишла от моя свят в света на Нобору Ватая. Важна е именно тази промяна. Дори и да си спала с друг или с други, това е второстепенно. Фасада. Ето какво се опитвам да кажа.
Жената взе чашата си в мрака. Взрях се в посока към изшумоляването и ми се стори, че успявам да различа едва-едва движенията й, но това явно беше илюзия.
— Хората, господин Окада, невинаги пращат писма, за да кажат в тях истината — възрази тя. Гласът вече не беше на Кумико. Не беше и първият момичешки глас. Този беше нов, на някой друг. Звучеше овладяно и интелигентно. — Точно както хората невинаги се срещат с други хора, за да разкрият истинската си същност. Схващате ли какво имам предвид, господин Окада?
— Но Кумико се опитваше все пак да ми каже нещо. Независимо дали е било истината, тя разчиташе на мен за нещо и това вече е истина за мен.
Усетих как мракът наоколо се сгъстява точно както нощният прилив настъпва без звук. Трябваше да побързам. Не ми оставаше много време. Щом пуснеха тока, онези сигурно щяха да дойдат да ме търсят. Реших да рискувам и да изразя с думи мислите, които бавно се избистряха в съзнанието ми.
— Това е плод единствено на въображението ми, ала ми се струва, че в рода на Ватая по кръвен път се предава някаква наследствена наклонност. Не знам точно каква, но е някакъв вид наклонност, нещо, от което си се бояла. Затова се страхуваше да имаш деца. Когато забременя, изпадна в паника, защото се уплаши тази наклонност да не се прояви в детето ти. Но не можеше да разкриеш пред мен тайната. Всичко започна оттам.
Тя не каза нищо, само остави тихо чашата върху нощното шкафче. Аз продължих:
— И съм сигурен, че сестра ти не е починала от хранително отравяне. Не, било е съвсем друго. Виновен за смъртта й е Нобору Ватая и ти го знаеш със сигурност. Преди да умре, сестра ти сто на сто ти е казала нещо, предупредила те е. Нобору Ватая вероятно има някаква по-особена сила и знае как да открива податливи на нея хора и да измъква нещо от тях. Така е станало с Крита Кано, той вероятно е приложил по особено насилствен начин тази сила към нея.
Тя е успяла някак да се съвземе, да се възстанови, а сестра ти не е могла. Все пак е живеела под един покрив с него, не е имала къде да избяга. Вече не е издържала и е предпочела да умре. Родителите ти и досега пазят самоубийството й в тайна. Нали?
Отговор не последва. Жената мълчеше в опит да заличи присъствието си в мрака.
Аз продължих:
— Нямам представа как Нобору Ватая е успял да го постигне и какъв е бил случаят, но в някакъв момент е започнал да увеличава в геометрична прогресия тази сила. Чрез телевизията и другите средства за масово осведомяване има възможност да пренесе увеличената си сила и върху обществото като цяло. Сега се опитва да извади наяве нещо, което повечето хора държат скрито в мрака на подсъзнанието си. Иска да го използва за политически облаги. Това, което се мъчи да извади на показ, е изключително опасно: то е пагубно обагрено с насилие и кръв и е свързано направо с най-тъмните дълбини на историята, защото в крайна сметка ще унищожи и ще изтреби хора в огромни мащаби.