Хроника на птицата с пружина

— Нобору Ватая беше изгряваща звезда сред икономическите и политическите коментатори, когато тази пролет наследи депутатското място на своя чичо, дългогодишния парламентарист Йошитака Ватая, и бе избран в Камарата на представителите. Приветстван като влиятелен млад политик и полемист, Нобору Ватая бе сред новите депутати, на които се възлагаха големи надежди. Полицията работи по две версии за престъплението, тъй като то може да има и политически подбуди, и да е някакво лично отмъщение. Повтарям новината от последните минути: след като днес сутринта е бил нападнат от непознат мъж, Нобору Ватая, изявен депутат в Камарата на представителите от последните избори, е откаран по спешност в болница с тежки черепни травми. Засега не се знаят подробности за състоянието му. Другите новини…

В този момент някой изключи телевизора. Гласът на водещия секна и във фоайето настъпи тишина. Хората се поотпуснаха. Явно се бяха събрали тук именно за да чуят новините за Нобору Ватая. След като телевизорът бе изключен, никой не се помръдна. Никой не издаде и звук.

Кой може да е ударил с бухалка Нобору Ватая? По описание нападателят беше точно като мен: тъмносиньо яке и шапка, тъмни очила, белег на бузата, ръст, възраст… и бейзболната бухалка. Месеци наред бях държал моята бухалка на дъното на кладенеца, но тя беше изчезнала. Ако беше същата, с която са ударили Нобору Ватая, значи някой я беше взел именно с тази цел.

В този момент една от жените пред телевизора се вторачи в мен — беше кльощава, с вид на риба и с изпъкнали скули. Точно в средата на висулките на ушите имаше бели обици. Беше се извърнала на фотьойла и дълго седя в това положение — наблюдаваше ме, без да откъсва очи, с едно и също изражение. После плешивият мъж, седнал до нея, проследи погледа й и се взря в мен. Приличаше на собственика на химическото чистене при станцията на метрото. И другите се извърнаха един по един към мен, сякаш бяха забелязали едва сега, че съм с тях. Подложен на немигащите им погледи, нямаше как да не си дам сметка за тъмносиньото си яке и шапка, ръста си от метър и седемдесет и два, възрастта, белега на дясната буза. Всички тези хора като че ли знаеха и че съм зет на Нобору Ватая и не само не го харесвам, ами го мразя отдън душа. Виждах го в очите им. Стиснах още по-силно страничната облегалка на фотьойла и не знаех какво да правя. Не бях удрял с бейзболна бухалка Нобору Ватая. Не бях такъв човек, освен това бухалката вече не беше при мен. Но бях сигурен, че те няма да ми повярват. Те вярват само на телевизията.