Хроника на птицата с пружина

Жената въздъхна в мрака.

— Може ли да ви помоля да ми налеете още едно уиски? — попита тихо тя.

Доближих се до нощното шкафче и взех празната й чаша. Поне това можех да направя, без да се затрудня, и в мрака. Отидох в другата стая и с помощта на електрическото фенерче налях още едно уиски с лед.

— Това, което казахте, е плод единствено на въображението ви, нали? — попита жената.

— Точно така. Обединих няколко неща, които ми хрумнаха независимо едно от друго — обясних аз. — Няма начин да го докажа. Нямам никакви основания да твърдя, че казаното от мен е истина.

— Все пак бих искала да чуя и нататък… ако има още нещо за разказване.

Върнах се във вътрешната стая и сложих чашата на нощното шкафче. После изключих фенерчето и пак седнах на фотьойла. Съсредоточих се, за да разкажа останалото от историята си.

— Не си знаела какво точно се е случило на сестра ти, знаела си само, че преди да умре, тя те е предупредила. По онова време си била прекалено малка, за да схванеш за какво става въпрос. Но някак смътно все пак си разбирала. Знаела си, че Нобору Ватая някак е осквернил и наранил сестра ти. И си усещала, че в кръвта ти има някаква страшна тайна, нещо, от което не можеш да избягаш. И така, в онази къща постоянно си била сама, постоянно си била нащрек, мъчела си се да живееш с потиснатата смътна тревога. Като медуза в аквариума. След като се дипломира — и след всичките неприятности с вашите, — се омъжи за мен и се махна от дома на Ватая. Живеехме прекрасно и от ден на ден ти успяваше малко по малко да забравиш страшната си тревога. Продължи постепенно да се възстановяваш и се върна нов човек при другите. В началото ми се струваше, че при нас всичко ще бъде наред. Но за нещастие не беше толкова просто. В някакъв момент си забелязала, че подсъзнателно изпитваш влечение към тъмната сила, за която си мислела, че вече е останала в миналото. И си се объркала, когато си си дала сметка какво се случва. Не си знаела какво да направиш. Затова си отишла да говориш с Нобору Ватая с надеждата да научиш истината. И си потърсила Малта Кано с надеждата, че тя ще ти помогне. Само пред мен не си могла да си изплачеш душата. Предполагам, че всичко е започнало, когато забременя. Сигурен съм, че точно тогава е била повратната точка и вероятно заради това вечерта, когато направи аборт, получих първото предупреждение от онзи китарист в Сапоро. Бременността може би е отключила и пробудила нещото, дремещо вътре в теб. А Нобору Ватая е чакал точно това. Това може би е единственият начин, по който той общува сексуално с жена. И веднага щом тази наклонност започна да се проявява и у теб, той е решил те дръпне от моята на негова страна. Трябвало е да те има на всяка цена. Нуждаел се е от теб, за да играеш ролята, която навремето е изпълнявала сестра ти.