За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Г. абат Дюбо доказва своето основно положение, като се основава на римските звания, с които Хлодвиг е бил удостоен; той твърди, че Хлодвиг наследил своя баща Хилдерик в длъжността му началник на войската. Обаче тази длъжност е негово собствено изобретение. Писмото на свети Реми до Хлодвиг, на което се позовава авторът, е само едно поздравление по случай възкачването му на престола. Когато целта на един писмен документ е известна, защо трябва да му се приписва друга цел, която той няма?
Към края на своето управление Хлодвиг получил от император Анастасий званието консул; но какви права е придобил той с това звание, което се давало само за една година? Има основание, казва г. абат Дюбо, да се мисли, че император Анастасий с тоя диплом е направил Хлодвиг проконсул. А аз смятам, че има основание да се мисли, че това не е така. По отношение на едно положение, което не е основано на нищо, авторитетът на отричащия е равен на авторитета на утвърждаващия. Аз имам основание дори да го отрека. Григорий от Тур, който говори за консулство, не споменава нищо за проконсулство. Хлодвиг не би могъл да заема тази длъжност повече от около десет месеца, тъй като той умира година и половина след като става консул, а проконсулската длъжност не е била наследствена. И най-сетне, когато той е станал консул, и ако щете, проконсул, той е бил вече господар на монархията и всички негови права са били трайно установени.
Второто доказателство, което привежда г. абат Дюбо, е прехвърлянето от император Юстиниан на всички имперски права над Галия върху децата и внуците на Хлодвиг. За това прехвърляне аз бих могъл да кажа много неща. За значението, което са му придавали франкските крале, може да се съди по начина, по който те са изпълнили условията. Освен това те са били господари на Галия; те са били нейни мирни суверени. Тук Юстиниан не е владеел нито педя земя; западната империя е била отдавна съборена, а императорът на източната нямал над Галия никакви други права освен правото на представител на Запада; това са били права на права. Монархията на франките е била вече основана; уставът на нейното учредяване е бил изработен; взаимните права между отделните лица и различните народи, които живеели в монархията, били съгласувани; на всеки народ били дадени закони, получили даже писмена редакция. Какво място може да има тук това странично прехвърляне на права върху едно установено вече учреждение?
Какво иска да каже г. абат Дюбо с декламациите на всички тия епископи, които в един безпорядък и объркване, в един цялостен упадък на държавата, при тия завоевателни опустошения се мъчат да ласкаят победителя? Какво доказва ласкателството освен слабостта на този, който е задължен да ласкае? Какво доказва реториката и поезията освен самото умение в тия изкуства? Кого не ще учуди Григорий от Тур, когато след разказа си за убийствата на Хлодвиг казва, че бог всекидневно е поразявал неговите врагове, защото той все пак е вървял по божиите пътища? Кой може да се съмнява в това, че духовенството е било много доволно от прекръстването на Хлодвиг и че то е извлякло от това големи облаги? Но кой се съмнява в същото време, че народите са изпитали на гърба си всички нещастия на завоеванието и че римското управление е отстъпило на германското? Франките не са искали, а и не са можели да променят всичко; и въобще малко завоеватели са имали такава мания. Но за да бъдат верни всички изводи на г. абат Дюбо, необходимо е било не само франките да не променят нищо у римляните, но и самите те да не се променят.
Следвайки метода на г. абат Дюбо, аз бих могъл да докажа, че гърците въобще не са покорявали Персия. Най-напред ще говоря за договорите, които някои от техните градове са сключили с персите; ще говоря за гърците, които са били на заплата у персите, както франките са били на заплата у римляните; че ако Александър е влязъл в страната на персите, обсадил, взел и разрушил град Тир, това е било частен случай, както случаят със Сиагрий. Но погледнете как европейският първосвещеник му излиза насреща; чуйте оракула на Юпитер Амон; спомнете си какво е било предсказано пред него в Гордиум; вижте как всички градове изскачат, така да се каже, пред него; как сатрапите и високопоставените идват при него на тълпи; той се облича като персийците; това е консулското облекло на Хлодвиг. Нима Дарий не му е предлагал половината от царството си? Нима Дарий не е бил убит като тиранин? Майката и жената на Дарий не оплакват ли смъртта на Александър? Нима Квинт Курций, Ариан и Плутарх са били съвременници на Александър? Книгопечатането не ни ли е дало писание, което на тия автори е липсвало? Това е историята на «Установяването на френската монархия в Галия».