Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Фредерикс го огледа внимателно — може би искаше да разбере дали отново са постигнали равновесие.
— Аз… уплаших се, Гардинър… И ако си мислиш, че е било, защото всъщност съм момиче или пък други подобни глупости, ще те убия, да знаеш!
— Уплаши се от онова, което стана в Дървесната къща, така ли?
— От всичко. Откакто видя онзи град, се държиш странно и всичко все повече и повече започва да смърди. А сега какво — правителството ли ще смъкваме, що ли? Ще стигнем до залата за екзекуции заради каузата на орландо-гардинъризма. Просто не искам да ми се струпат още беди на главата.
— Беди ли? Какви беди? От Дървесната къща ни изгониха тумба дърти акисуши.
Фредерикс поклати глава.
— Не е само това и ти го знаеш. Какво става, Гардинър? Какво толкова има в този град, че така си се… вманиачил?
Орландо претегли вариантите. Дължеше ли нещо на Фредерикс — някаква откровеност? Но приятелят му не беше споделил доброволно тайната си — Орландо я бе измъкнал на бял свят сам.
— Не мога да ти обясня. Не и сега. Но е важно — просто знам, че е важно. И мисля, че намерих начин пак да се върнем в Дървесната къща.
— Какво? — изкрещя Фредерикс. Останалите редовни клиенти на „Последен шанс“, свикнали с предсмъртно мятане и писъци на агония, дори не се обърнаха. — Да се върнем? Ти да не би да си съвсем изперкал?
— Може би. — Отново му беше трудно да си поеме въздух. Намали звука и пак се разтресе от кашлица. — Може би… — повтори, когато отново можеше да говори. — Но трябва и ти да дойдеш с мене. Ти си моят приятел, Фредерикс, каквото и да си. Всъщност и аз ще ти кажа една тайна — ти не само си най-добрият ми приятел, ти си единственият ми приятел.
Фредерикс вдигна длани към лицето си, сякаш, за да скрие от погледа си гледката на гърчещия се от болка свят. Когато заговори, каза със съдбовно примирение:
— О, Гардинър, копеле такова. Наистина не е честно.
ШЕСТА ГЛАВА
СТЪКЛЕНАТА ГРОБНИЦА
МРЕЖА/РАЗВЛЕЧЕНИЯ: „Мрак“ печели „Златната палма“.
(Картина: Остранд приема наградата.)
Диктор: Пикс Остранд като че ли не беше изненадан от това, че печели тазгодишната голяма награда на фестивала в HUM, макар че повечето от „вътрешните хора“ по плажовете и в баровете бяха смаяни. Четиричасовият филм на госпожица Остранд „Мрак“, който — с изключение на ефектите с приглушена светлина и звуци под прага на слуха — не съдържа нищо друго освен упоменатия в заглавието мрак, се смяташе за твърде посредствен, за да се хареса на консервативното жури.
(Картина: Остранд на пресконференция.)
Остранд: Филмът е такъв, какъвто е. Ако разкажеш на някого за дима, той ще иска да види и огъня.
За миг остана само светлината на огъня, запален от !Ксабу — меко червено сияние, при което ъглите и високите места в лабораторията можеха да скрият тайните си. После след поредица от изщраквания лампите на тавана изведнъж светнаха и изсипаха ярка бяла светлина над всички потайни кътчета.
— Ти го направи, Мартин! — плесна с ръце Рени. — Мечтата на всеки жител на Пайнтаун — ток без пари!
— Заслугата не е само моя — скромният божествен глас проехтя през вградените в стената тонколони и изпълни стаята. — Не бих могла да се справя без господин Сингх. Трябваше да се промъкна през забележителната охрана на електрическата компания, преди да преразпределя информацията за използването на електричеството, за да прикрия следата.
— Всичко това е много хубаво. Ама мога ли сега да вървя и да свърша малко работа, да му се не види? — Сингх като че ли наистина беше раздразнен. — Цялата тази безразсъдна дейност предполага, че трябва да се промъкна през защитната система на Адърланд тия дни и ако не успея да намеря някакъв начин, всичко това ще означава само, че сте си намерили наистина много грозни вани.
— Разбира се — бързо се обади Рени. Тя определено искаше и имаше нужда да си остане в добри отношения със стареца. Отново благодари на него и на Мартин и ги остави да се изключат.
— Можеш да затвориш външната врата и да извадиш жака от телефона в колата — каза тя на Джеремая, който чакаше до нефункциониращия телефон на входа. — Вече имаме ток и линии за свръзка. И двете би трябвало да е невъзможно да се проследят.
— Точно това правя, Рени — дори и през малкия високоговорител на комуникатора тя чу как външната врата започна да се спуска. След миг той се обади отново: — Не ми харесва да гледам как тази врата се затваря. Сякаш ме заключват в гробница.