Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Какво означава това?
— Не съм много сигурна. Системата за охрана на Адърланд е много сложна и не я използват твърде, така че за него е трудно да работи, без да привлече внимание. Каза, че шансът да проникне вътре бил само петдесет на петдесет.
Рени усети вътрешностите й да се свиват.
— Предполагам, че досега шансът и без това не е бил на наша страна. От самото начало.
— Но освен това каза, че ако успее, трябва да сте готови да влезете много бързо.
— Чудесно. Значи той няма да може да ни помогне, но трябва веднага да подготвим резервоарите.
Мартин се разсмя съжалително.
— Да, нещо такова. Но аз ще ти помагам колкото мога, Рени.
— Ти вече ми помогна твърде много — въздъхна Рени. Пламенността й угасна, охладена от реалността. — Всички ние ще направим каквото трябва.
— Мартин, имам един въпрос — обади се !Ксабу. — Вярно ли е, че комуникационните линии на това място са защитени? Че няма да се издадем, ако ги използваме?
— Не бих казала точно защитени. Прекарах ги през различни възлови точки, които ги подават на избрани напосоки извеждащи линии. По този начин те могат да се проследят само до последната възлова точка, без да има очевидна връзка между нея и оригиналния източник. Това е обичайната практика.
— Какво означава всичко това? — попита Дългия Джоузеф.
— Значи можем да използваме линиите, влизащи и излизащи оттук, а дори и да пренасяме данни, така ли? — !Ксабу като че ли искаше да си изясни нещо.
— Да. Но все пак трябва да ги използвате отговорно. Аз не бих се обадила в „Телеморфикс“ или в ООН-ком, за да си направя гавра.
— Божичко, не! — ужаси се Рени. — Никой тук няма да тръгне да вика вълка, Мартин. Вече ни се струпаха достатъчно беди.
— Добре. Това отговаря ли на въпроса ти?
— Да — кимна !Ксабу.
— Защо ти трябваше да го знаеш? — обърна се Рени към !Ксабу, след като Мартин прекъсна връзката.
За първи път откакто го познаваше, !Ксабу сякаш се чувстваше неловко.
— Бих предпочел да не ти го обяснявам точно сега, Рени. Но ти обещавам, че няма да правя нищо рисковано и безотговорно, както предупреди Мартин.
Изкуши се да го принуди да й отговори, но осъзна, че след всичко, през което бяха минали, той заслужава доверието й.
— Не съм си го и помислила, !Ксабу.
— Ако телефонните връзки са обезопасени, тогава мога да се обадя на майка си — нетърпеливо изрече Джеремая.
Рени усети как я притиска умората.
— Мисля, че това влиза във „викането на вълка“, Джеремая. Ако са успели да блокират картите ти, сигурно подслушват и телефона на майка ти.
— Но нали Мартин каза, че не могат да проследят обажданията!
— Вероятно — пак въздъхна Рени. — Вероятно. Но да се обадиш на номер, който почти сигурно се подслушва, значи да викаш вълка.
Лицето на Джеремая потъмня от гняв.
— Ти не си ми господарка, млада госпожице. Няма да ми нареждаш какво да правя.
Преди тя да успее да отговори — а щеше да му отговори доста рязко, — се обади !Ксабу:
— Рени се старае с всички сили за всички нас. Никой от нас не се чувства добре в момента, господин Дако. Вместо да се ядосвате, вероятно има и някакво друго решение.
Благодарна за намесата му, Рени продължи:
— Добра идея, !Ксабу. Джеремая, можем ли да се свържем с някой твой роднина от обществен телефон? — Знаеше, че в Пайнтаун много хора от онези, които не могат да си позволят редовен комуникационен сервиз, използват обществените апарати и биха извикали всеки потърсен съсед. — Съмнявам се да подслушват всяка една обществена кабина близо до твои роднини. Не сме обявени за врагове на обществото, така че всичко това трябва да го направим доста тихомълком.
Джеремая се замисли — гневът му се беше разпръснал. Рени се усмихна на !Ксабу в знак, че е оценила помощта му. Малкият човек все още изглеждаше разтревожен.
— Имаме два напълно готови резервоара — обади се !Ксабу.
Рени се обърна — точно оглеждаше единия от тях. Проверяваше шепа покрити с гума фибервръзки, които висяха от капана на резервоара като пипалата на октопод, подаващи се от пукнатина в скалата.
— Знам. Така ще разполагаме и с резервен, ако нещо се обърка с първия.
!Ксабу поклати глава.
— Не това имах предвид, Рени. Имаме два. Ти мислиш Да отидеш сама, но не е правилно. Придружавал съм те и преди. Приятели сме.
— Искаш да проникнеш в Адърланд заедно с мене? За Бога, !Ксабу, не ти ли навлякох вече достатъчно неприятности? Във всеки случай няма да влизам сама — Сингх ще влиза, а може би и Мартин.