Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Тя остърга дъното на купата си с лъжицата, дояде яденето, сготвено от Джеремая, и въздъхна сякаш доволно. Перспективите все още бяха мрачни, но по-малко безнадеждни, отколкото преди няколко дена.
— Рени, казахме, че тази вечер ще поговорим — дори тихият гласец на !Ксабу отекваше в огромната празна трапезария.
— Храната ни кажи-речи свърши — напомни й Джеремая.
— Тук някъде трябва да има неприкосновен запас — каза Рени. — Това място е строено по време на страха от Първата антарктическа война, поне така си мисля. Сигурно са го направили така, че да можеш да оцелееш тук години наред.
Джеремая я изгледа с неприкрит ужас.
— Неприкосновен запас ли? Имаш предвид месо на кубчета и мляко на прах? И други такива гадости?
— Спомняш ли си какво се случи с тебе последния път, когато се опита да използваш картата си? Можеш да плащаш само в брой, преди някой да забележи — особено извън квартала. Не че са ни останали много пари.
— И какво означава това? — той посочи яденето. — Край на прясната храна, така ли?
Рени си пое дъх и се помъчи да се овладее.
— Джеремая, не сме дошли тук на почивка. Работата е сериозна. Хората, които издирваме, убиха доктор Ван Блийк!
Той я погледна с гняв и болка.
— Знам.
— Тогава ми помогни! Целият смисъл на това, че сме тук, е да имаме възможност да се промъкнем в Адърланд.
— Аз продължавам да мисля, че това си е пълна лудост — обади се баща й. — Да бием целия този път и да свършим цялата тази работа само за да си поиграем на някаква си компютърна игричка. И как ще помогне всичко това на Стивън?
— Пак ли да ти го обяснявам, татко? Адърланд сигурно е мрежа, невероятно голяма и бърза ВР-мрежа като никоя друга, а освен това е тайна — тайна, заради която тези хора са готови да убиват. Тя принадлежи на хората, които са причинили зло на Стивън и на още много други деца, на хората, които са убили доктор Ван Блийк и които вероятно са запалили апартамента ни и са уредили да ме уволнят от политехниката. Да не споменавам за всички приятели на господин Сингх, работили по проекта заедно с него, които са мъртви.
Тези хора са много богати и много влиятелни. Никой не може да стигне до тях. Никой не може да ги изправи пред съда. А и какво бихме могли да кажем, дори и да успеем да ги изпратим там? Всички ние имаме подозрения, при това подозрения, които звучат доста налудничаво.
И затова трябва да влезем в Адърланд. Ако нещо в тази мрежа е причината за това, което се случи на Стивън и на другите деца, ако използват мрежата, за да поддържат черни ферми за органи, ако тя е центърът на някаква секта, забъркана с детска порнография или с нещо, което все още не можем да си представим, някаква политическа игра или пък избутване в края на световния пазар, то тогава имаме нужда от доказателства.
Рени се огледа. Най-накрая дори баща й беше започнал да я слуша. Рени се почувства уверена, овладяла положението — напоследък й се случваше рядко.
— Ако можем да задействаме един V-резервоар и ако Сингх успее да пробие охранителната система на Адърланд, аз ще вляза там заедно с него. Резервоарите са замислени така, че да работят дълго, като поддръжката им е минимална. Това означава, че вие тримата няма да имате много работа, след като веднъж ми сложите системите и ми пуснете кислорода — само от време на време ще проверявате как върви. Мисля, че !Ксабу и сам би се справил.
— Ами ние какво да правим? — попита баща й. — Само да се мотаем тук, докато ти се чипкаш във ваната с пихтията, така ли?
— Не знам. Мисля, че точно затова трябва да поговорим. За да измислим плана.
— Ами Стивън? Значи аз трябва да вися тук, а момчето ми да лежи в болницата? Така ли? Тая карантина няма да продължи вечно.
— Не знам, татко. Джеремая също се тревожи за майка си. Но запомни, тези хора не се спират пред нищо и убиват, когато им се наложи. Най-малкото, ако те хванат отвън, ще те задържат. — Тя сви рамене. — Не знам какво друго би могъл да направиш, освен да стоиш тук.
Последва дълго мълчание. Рени вдигна поглед и забеляза, че !Ксабу я гледа. Изражението му беше странно. Преди да успее да го попита за какво си мисли, високоговорителят в стената изжужа и всички подскочиха.
— Намерих информация за резервоарите — съобщи Мартин — и я заредих в лабораторната памет. Освен това Сингх се обади, за да ми каже, че е открил „груба кръпка“, както се изрази, и много-много да не се надявате той да може да ви помогне със софтуера на резервоарите.