По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Но американските граждани имат право да знаят какъв човек ги управлява — настоятелно заяви Том Донър.
Смаян, че чува от устата му абсолютно същите думи, които бе изрекъл в този кабинет преди единадесет часа, Джон Плъмър примигна неволно, но не си позволи да упрекне колегата си пред камерите.
— Том, служил съм на моята страна всеотдайно, без да се щадя, и то много години, обаче както ти не можеш да разкриваш своите източници, така и разузнавателните централи не могат да си позволят да разбулват сведения за това, което вършат, от страх, че много хора ще бъдат убити.
— Но защо, господин президент? Нали вие сте се занимавали вече с това. Искам да кажа, че вие сте убивали хора.
— Да, вършил съм го, и то неведнъж. Дори и президентът може да се нагърби с ролята на редник и да…
— Почакайте за минута — прекъсна ги Кати. Очите й пламтяха. — Искам да кажа нещо. Джак стана сътрудник на ЦРУ след като нашето семейство беше нападнато от терористи. Ако не бе извършил това, в което го упреквате, сега никой от нас нямаше да е жив. Аз бях бременна със сина ни, а те се опитаха да убият мен и дъщеря ни в колата ни в Анаполис и…
— Извинете ме, госпожо Райън, но се налага още веднъж да прекъснем интервюто.
— Това трябва да се спре, Том. И то още сега! — гневно извика Райън. — Ако започнем да бръщолевим на всеослушание за секретните операции, ще загинат много от нашите агенти. Нима не разбираш? — Прожекторите бяха изгасени, но касетофоните продължаваха да записват.
— Господин президент, хората имат право да знаят, а аз съм длъжен да ги осведомявам за всички факти. Нима съм излъгал нещо досега?
— Нямам право да коментирам тези въпроси и ти много добре го знаеш — натърти Райън. „Длъжен си да се овладееш, Джак — припомни си той, — длъжен си да изглеждаш спокоен и уверен. Един президент няма право да избухва, особено при телевизионно предаване на живо.“ По дяволите, Марко никога не би приел да сътрудничи с… ами ако се съгласи? Той беше литовец и може би щеше да му се понрави идеята да се превърне в национален герой, макар че Джак се надяваше да успее да го разубеди.
Но историята с Герасимов беше напълно различна. Райън го бе унизил, дори го бе заплашил със смърт — наистина, с помощта на един от неговите сънародници, ала това нямаше значение за такъв като него — и го бе лишил от огромната му власт. А сега Герасимов се наслаждаваше на много по-спокоен живот от онзи, който би го очаквал в родината му дори и при най-благоприятното стечение на обстоятелствата. Навремето самият Герасимов се домогваше до върховния пост, равностоен на този, който Райън заемаше сега в САЩ, и несъмнено би се чувствал много удобно в този кабинет или в креслото на руския президент. Но най-често се провалят именно тези, който най-силно ламтят за власт — и в това Райън и Герасимов се различаваха коренно. Макар че в момента това нямаше никакво значение. Да, Герасимов ще проговори пред камерите, Райън бе дяволски уверен в това. И на всичкото отгоре тези нетърпимо досадни репортери знаеха къде да го намерят.
И така, какво да прави сега?
— Отново се завръщаме в Овалния кабинет с президента и госпожа Райън — произнесе Том Донър заучената встъпителна реплика за тези, които може би бяха забравили началото на интервюто.
— Господин президент, вие сте опитен дипломат и същевременно експерт по въпросите на националната сигурност — веднага започна Плъмър, за да изпревари младия си и напорист колега. — Обаче нашата страна е изправена и пред редица проблеми от друго естество. Например плановете ви да подмените състава на Върховния съд. Как смятате да се справите с този амбициозен проект?
— Обърнах се към Министерството на правосъдието с искане да ми предостави списък на опитни съдии от федералните апелативни съдилища. Сега работя върху този списък и се надявам до две седмици да представя кандидатурите пред Сената.
— Обикновено Асоциацията на американските адвокати предлага помощта си на правителството, за да се пресеят най-подходящите кандидати, обаче вече е очевидно, че в този случай няма да се процедира по традиционния начин. Мога ли да ви запитам на какво се дължи тази промяна?
— Джон, всички съдии в списъка на кандидатурите вече са били одобрени от Асоциацията, пък и всеки от тях е заемал минимум десет години председателското място в апелативния съд на някой от нашите щати.
— Но нали списъкът е съставен от прокурорите? — намеси се Донър.
— Да, и то от най-добрите професионалисти в Министерството на правосъдието. Групата се ръководи от Патрик Мартин, който наскоро оглави Управлението за криминални престъпления.