По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Може би именно тук е проблемът в моя стил на управление — парира Райън. — Може би политическите процеси, които всички ние следим от години, все пак са ни научили на нещо. Това трябва да се разясни много добре, Том. Нали вече споменах, че не съм искал да заемам креслото в този кабинет? Идеята беше да прослужа оставащия срок и да напусна висшите етажи на властта, когато се изберат достойни кандидати — поне така се бяхме споразумели с Роджър Дърлинг, когато той ме покани да поема поста вицепрезидент на мястото на сваления Едуард Килти. Обаче дойде онази ужасна нощ и ето че аз още съм тук, в Белия дом. Но, повтарям вече за кой ли път — аз не съм професионален политик. И никога не съм мечтал за такава кариера. Според моите разбирания и сега не съм политик. Нима аз съм най-сполучливата кандидатура за този безкрайно отговорен пост? Вероятно не. Обаче сега аз съм президент на Съединените щати и ме очакват страхотно много задачи, от които за нито една няма лесно и бързо решение. Естествено, аз ще направя всичко, което е по силите ми. Това е всичко, на което съм способен.
— Очевидно това е последната ви дума. Благодаря ви, господин президент.
Джак изчака малко да изгаснат прожекторите, после свали миниатюрния микрофон от вратовръзката си и се изправи. Двамата репортери не отрониха нито дума. Кати ги изгледа многозначително и се приближи към тях.
— Защо ви бе нужно това?
— Извинете, не ви разбрах — смутолеви Донър.
— Защо хора като вас винаги се нахвърлят върху хора като нас, като Джак Райън? С какво сме заслужили това отношение? Моят съпруг е един от най-достойните мъже, които познавам.
— Ние само му зададохме няколко въпроса, това беше всичко.
— Не се опитвайте да ме правите на глупачка! Начинът, по който му сервирахте въпросите, както и техният подбор, както и поднасянето на отговорите, преди той да успее да се защити… как ще ми обясните всичко това?
Никой от двамата не й отговори и семейство Райън безмълвно напусна кабинета. Но веднага след тях на вратата се появи Арни.
— Окей — рече той. — Кой уреди тази малка мръсна игричка?
33.
РИКОШЕТИ
Нито един от големите вестници не бе пропуснал да посвети на събитието на деня обемиста уводна статия, а по-амбициозните дори бяха поместили фотографии на дома на Марко Рамиус — оказало се, че вчера той не си бил у дома, плюс снимки пред дома на Герасимов — той си бил вкъщи, обаче телохранителят му успял да отблъсне напористите журналисти. За отмъщение те го бяха снимали в повече от сто пози.
— И така, Том, кой е изиграният в крайна сметка?
— Какво искаш да кажеш…
— Май е изтекла информация — каза Плъмър. — Струва ми се, че хората на Килти са забъркали нова каша. Но ти сигурно още си въобразяваш, че си най-хитрият от всички в този град. Ако обаче се разбере, че лентата със записа от първото интервю не е била повредена…
— Няма да се разбере — сърдито процеди Донър. — И ако толкова искаш да знаеш, след цялата тази шумотевица интервюто ще има още по-голям успех.
— И кой ще спечели от това? — гневно изръмжа Плъмър и се запъти към кабинета си.
Двете групи бяха подготвяни поотделно от съображения за сигурност — никой от едната група не подозираше за съществуването на другата. Бадрейн обучаваше групата, наброяваща двадесет мъже, а Киноартиста — втората група от девет члена. И двете групи преминаваха еднаква подготовка.
Най-важното беше пратениците да бъдат предпазени от самозаразяване. Бадрейн знаеше, че те — до един — се опасяват за безопасното си завръщане в родината. И наистина при такава мисия по кожата и на най-отявлените смелчаци биха пролазили тръпки на страх. Затова той се зае да ги окуражава и убеждава с всички възможни доводи.
Работата ви, каза им той, ще бъде много лесна: влизате в държавата, посочена в плана, доставяте пратката и веднага напускате тази държава. Специално им изтъкна, че се гарантира абсолютната им безопасност, при условие че ще спазват процедурите, които вече им бяха подробно разяснени. Не се предвиждаха никакви контакти. Не се нуждаеха от нечия помощ и това още повече намаляваше риска да бъдат разкрити. Всеки участник имаше право самостоятелно да измисли прикриваща версия за пътуването си, като не се забраняваше двама или повече от тях да използват едни и същи претексти. Най-благоприятен се считаше вариантът пътуването да се обяви като проучване на чужди пазари или преговори за бъдещи сделки, особено ако професията на пътника не създаваше пречки за подобна маскировка. Почти всички притежаваха университетски дипломи. На тези от тях, които не можеха да поддържат разговори за търговия или доставка на металорежещи машини или за някаква друга, позната на тях област, беше наредено да се въздържат от заговаряне с непознати пътници в самолетите.