По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Ще събираме еднакъв данък от всеки — продължи Райън. — Тази методика е много по-разумна от досегашната. Ще го направим по такъв начин, че един принцип да стане ясен и разбираем за всички — ние не желаем повече да се прахосват парите, събирани от населението. Предлаганите от нас промени в данъчното законодателство ще бъдат неутрални по отношение на чистия доход на всеки данъкоплатец. Никой няма да страда от специални ограничения.
— Обаче поради спадането на данъците, събирани от богатите, приходите в хазната рязко ще намалеят.
— Това е вярно, но едновременно с това ние ще запушим всички пробойни, през които лобистите изсмукват постъпленията в данъчната ни система. Те всъщност така или иначе сега плащат много по-малко, отколкото им се полага според законите. Министър Уинстън е изучил много задълбочено този проблем и аз се осланям на неговата преценка.
— Сър, простете, ала как да си обясним твърдението, че ще плащат повече при намаляване на данъка с тридесет процента? Това звучи парадоксално.
— Консултирайте се с вашия счетоводител — усмихна се Райън. — Или с последната от вашите данъчни квитанции, ако можете да си я припомните. Не знам дали подозирате, Том, обаче аз също разбирам от счетоводство, защото преди да постъпя в школата на Морската пехота, ми се наложи да се явя на изпит. Правителството не спомага за задоволяване на интересите на обществото като не позволява на хората да разбират данъчните закони. Затова мнозина от нашите съграждани са объркани, а аз възнамерявам да ги облекча колкото е възможно повече.
Райън сам се напъхваше в капана. Джон Плъмър, седнал отляво на Донър, се намръщи. Режисьорът на предаването веднага превключи на дясната камера, за да не покаже гримасата на по-възрастния репортер — вместо нея на екрана разцъфтя победоносната усмивка на Том Донър.
— Радвам се, че се чувствате така, господин президент, защото има толкова много, което обикновените американци искат да узнаят за действията на своето правителство и лично за самия президент. Почти всички новоназначени правителствени служители в миналото са сътрудничили на Централното разузнавателно управление. А вие?
— Да, това е истина, но както ви обясних тази сутрин, на нито един президент на САЩ не е позволено да коментира операциите на разузнаването. И за това съществува напълно разумно обяснение. — Райън остана хладен, без да подозира, че голямата игра тепърва започва.
— Но вие, господин президент, сте отговаряли персонално за голям брой разузнавателни операции с доста важна роля в периода на завършека на Студената война. Например при дезертирането на съветската атомна подводница „Червения Октомври“. Вярно ли е, че тогава сте изиграли една от ключовите роли в тази драматична история?
Режисьорът, който предварително бе информиран да бъде нащрек при този въпрос на водещия, веднага показа лицето на Джак в едър план — тъкмо в мига, в който очите на Райън се разшириха от изненада. Президентът наистина не умееше много добре да контролира реакциите си.
— Том, аз…
— Зрителите трябва да узнаят за решаващата ви роля в една от най-успешните акции на нашето разузнаване за всички времена. Защото нашите хора успяха да сложат ръка върху цяла и невредима съветска атомна подводница, при това с балистични ракети, нали правилно съм осведомен, сър?
— Отказвам да коментирам тази история! — Но дори солидният слой грим не успя да прикрие издайническото му пребледняване. Кати се извърна към съпруга си и хвана ръката му. Беше студена като лед.
— А след по-малко от две години вие лично се заемате да уредите дезертирането на председателя на руското КГБ.
— Том, тази тема трябва да се спре. Не мога да позволя в този кабинет да се подхвърлят необосновани спекулации.
— Господин президент, обаче това лице, Николай Герасимов, бивш шеф на КГБ, сега живее със семейството си в щата Вирджиния. А капитанът на руската подводница живее във Флорида. Това не е някаква измислена „историйка“ — той се усмихна — и вие отлично го знаете. Сър, не мога да си обясня защо сте толкова сдържан. Та вие имате огромна заслуга за опазването на мира в световен мащаб. Защо не желаете да отделим на тази тема поне няколко минути?
— Том, нека да си изясним ситуацията. На никакъв форум и при никакви обстоятелства няма да дискутирам подробности относно разузнавателните операции. Точка по този въпрос.