По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Не исках да се стига дотам. Аз съм учител по професия и преподавах история във Военноморската академия. Обичам професията си и за щастие успях да напиша няколко книги на исторически теми. Обаче по следите ми попадна терористична група. На два пъти се опитаха да избият цялото ми семейство, до крак. И за малко не успяха. Но тази история вече ти е добре позната — нали навремето медиите се постараха да я разтръбят както само те умеят. Тогава реших, че моето място е в ЦРУ. Защо? За да защитавам другите от подобни смъртни опасности. Никога не съм се прехласвал по дейността му, обаче реших, че съм длъжен да се заема с тази дейност независимо от предпочитанията си към академичната кариера. И ето че сега съм тук, в този кабинет, и знаеш ли какво? И тази дейност не ме изпълва с възторг. Не обичам да ме подлагат на натиск от всички страни. Не обичам да се натоварвам с отговорности. Твърдо вярвам, че е безумие да се дава толкова много власт в ръцете само на една личност. Обаче сега съм тук, в президентското кресло, и съм дал клетва, че ще дам всичко от себе си. И се старая да удържа клетвата си.
— Но вие, господин президент, сте първият обитател на Белия дом, който заема този кабинет, без да е политическа фигура. Вашите възгледи по редица въпроси никога не са били оформяни от общественото мнение. Ала това, което най-много смущава голяма част от хората, е фактът, че се стремите да издигате личности, които също като вас не притежават богат управленчески опит. Според някои кръгове опасността се крие в тази особеност на днешната политическа конюнктура — че малка група хора без политическа зрялост и опит ще формират външната политика на страната ни в близкото бъдеще. Как ще отговорите на тази проява на загриженост?
— За пръв път чувам за подобна „проява на загриженост“, Том.
— Сър, вас ви критикуват за още много неща — например че прекарвате прекалено много време в кабинета си и не излизате достатъчно сред хората. Това не създава ли проблеми? — Ето че сега ще захапе и тази кукичка. Донър отлично умееше да придава натъжен израз на лицето си, пък и нищо не му струваше да си позволи един евтин трик.
— За нещастие има доста много задачи, а тук е най-удобно да си върша работата. А по въпроса за екипа, който формирам, откъде да започнем? — попита Джак. До него Кати едва се сдържаше да не се развика. Стисна здраво Джак за китката — сега нейната ръка беше по-студена от неговата. — Например държавният секретар, Скот Адлер, дипломат от кариерата и доскоро висш служител в Министерството на външните работи, е евреин по произход — син на имигрант, оцелял от Холокоста. От години познавам Скот. Той е най-добрият наш дипломат, достоен да оглави Държавния департамент. А министърът на финансите — Джордж Уинстън — е човек, който е започнал от низините и се е издигнал сам. По време на конфликта ни с Япония на практика той спаси нашата финансова система. Ползва се с доверието и уважението на цялата финансова общност, а освен това е задълбочен изследовател на икономическите проблеми. Министърът на отбраната Антъни Бретано е много талантлив инженер и способен бизнесмен, който вече се е заел с най-неотложните реформи в Пентагона. Начело на ФБР сега е Дан Мъри, професионален полицай, и то от най-добрите. Знаете ли как подбирам хората си, Том? Избирам хора, за които съм сигурен, че си разбират от работата, понеже вече са го доказали, а не политически фигури, които умеят само да държат речи. Ако според теб това е грешен подход, е, в такъв случай мога само да съжалявам, че и в това не се разбираме, обаче ще отстоявам този управленчески принцип във всички етажи на властта. И ще продължавам да вярвам на хората, които са спечелили моето доверие, защото винаги съм вярвал в професионализма, и то не само в политиката, разбира се. Между впрочем, каква е разликата между мен и класическите политици, които подбират хората в екипа измежду онези, които са били в предизборния им щаб?
— Обаче някои политици биха ви възразили, че за висшите постове в управлението на държавата се избират най-обикновени хора, хора без опит в държавните дела.
— Не бих казал, че това е вярно. Не забравяй, че с повечето от тях аз съм работил много години. Назначенията, извършени от мен, поощряват издигането на личности, чиито способности са ми добре известни. Нещо повече, за един президент се предполага, че има правото да подбира екипа, с който ще споделя отговорностите по време на мандата си.
— Но как очаквате да успеете без помощта на опитни политически дейци? Или според вас във Вашингтон не достигат мъже с достатъчно опит в политическия живот?