По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Да спазва клетвата си — тоест да опазва, защитава и гарантира правата на гражданите според Конституцията на Съединените щати — отвърна Райън. — Ние работим за възстановяването на стабилността в управлението на страната, за неговото „оздравяване“. Сега Сенатът е комплектуван, само още в няколко щати предстоят местни избори, а скоро ще попълним и местата в Камарата на представителите. Аз държах най-вече да се намерят достойни кандидати за вакантните постове в правителството — например за Министерството на здравеопазването и образованието. Трябва да се признае, че много добре се справи и държавният секретар.
— Тази сутрин разговаряхме за последните събития в Персийския залив. Какво е вашето виждане за проблемите в района, сър? — отново заговори Плъмър. Успокоен, Райън се настани по-удобно в креслото, а Плъмър веднага забеляза загрижения поглед на съпругата му. Явно тази жена беше много интелигентна.
— Съединените щати искат само мир и стабилност в този район. Ние сме изпълнени с желание да установим приятелски отношения с новообразуваната Обединена ислямска република. Предостатъчно борби и съперничества помни този район, както впрочем и целият останал свят. Иска ми се да вярвам, че ще се сложи край на враждите. Ние жадуваме за траен мир — а не само да се утешаваме, че все пак не е избухнала нова ядрена война — мир, какъвто например имаме с руснаците, и то след доста сложни и нестабилни отношения с тях от няколко поколения насам. Този процес трябва да продължи. Може би в света никога няма да настъпи траен мир, но защо да не се постараем да го постигнем? През последните двадесет години светът много се промени. Да, вярно е, че остава да се направи още много, но съм уверен, че ще справим.
— Пауза — каза Донър на режисьора. Очевидно Райън беше доволен от себе си. Отлично, това улесняваше плановете му.
От задната врата се появи служител от персонала с поднос с минерална вода. Всички взеха по една чаша, изчаквайки края на рекламната пауза.
— Всъщност ненавиждате всичко това, нали? — обърна се Донър към Кати.
— Откакто привикнах с трудностите в професията си, вече нищо не може да ме изненада, ала сега се безпокоя най-вече за децата. След като всичко това свърши, те ще трябва да се върнат към нормалния живот. Не искам да се стремят, като пораснат, към такъв суетен и шумен стил на живот. — Повече не проговориха до края на рекламите.
— Отново сме в Овалния кабинет с президента и първата дама — обяви Донър. — Какво ще ни кажете за очакваните промени?
— Най-важното в моята работа не е да се занимавам с „промените“, Том, а да се грижа за „оздравяването“ на всичко болно в нашето управление. Едновременно с това ние наистина ще се опитаме да внесем някои нови елементи. Опитах се да подбера членовете на новия кабинет така, че в него да попаднат само хора, загрижени за подобряването на ефективността на управлението. Както ви е известно, нямам много продължителен стаж в правителствените учреждения, но въпреки това съм бил свидетел на немалко примери за ниска ефективност. Гражданите плащат огромни данъци и ние сме длъжни да им докажем, че тези пари се изразходват разумно и ефективно. Така че наредих на моите сътрудници от кабинета да проверят всички министерства и подчинените им ведомства, както и останалите правителствени агенции, за да се установят всички възможности за намаление на разходите.
— Тези думи сме ги слушали вече, при това от не един и не двама президенти преди вас.
— Но моите думи не са хвърлени напразно — пресече го Райън с напълно сериозен тон.
— Обаче основното във вашата политика досега беше атаката срещу данъчната ни система — отбеляза Донър.
— Не става дума за „атака“, Том, а за „промяна“. Джордж Уинстън се ползва с пълната ми подкрепа. Сегашното ни данъчно законодателство е изцяло непригодно за хората, които просто не могат да се ориентират сред десетките закони и поправки към тях. Като казвам непригодно, имам предвид няколко аспекта. Това означава, че данъкоплатците ни са принудени да наемат скъпо платени специалисти, за да им разтълкуват законите. Къде е смисълът да се заставят хората да харчат доста тлъсти суми, за да им бъде обяснено как точно ще им измъкнат парите от джоба? При това тези закони са дело на правителството! Защо тези закони са така усложнени? Защо хората вече не могат да ги разбират?
— Между другото, целта на вашата администрация е да превърне данъчната система в регресивна, а не в прогресивна, така ли?
— Вече говорихме за това — отвърна президентът.
Донър отлично помнеше, че тогава го бе притиснал именно в този пункт. Това бе едно от най-слабите места в тезата на Райън и той очевидно се опитваше да избегне коментариите. Този мъж действително не ставаше за политик. Защото професионалните политици не се отказваха от нито една тема.