По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
С групата, обучавана от Киноартиста, беше по-лесно — може би защото всички в нея бяха по-млади и неопитни и се отнасяха по-лекомислено към смъртоносния риск. Младежите горяха от желание да докажат на дело привързаността си към свещеното дело, дори и да бъдат принесени в жертва. Умовете им бяха замъглени от религиозните представи, което безкрайно облекчаваше задачата на техния инструктор — на тези представители на фанатизираното младо поколение много по-лесно се внушаваше идеята за отмъщението, което трябваше да порази неверниците.
Обучението в тази група беше по-задълбочено. Показаха им десетки фотографии, заедно с подробни карти и шосейни диаграми. Младите мъже ги наизустяваха съсредоточено и на никой не му остана време да се замисли за целта на акцията. Животът и смъртта бяха толкова прости за тези младежи, които не подозираха колко е трудно да се намерят отговорите на вечните загадки на човешкото битие, макар сред тях да имаше и такива, които си въобразяваха, че вече всичко им е ясно — именно с тях най-лесно се работеше. Нямаше опасност да се замислят за по-дребните въпроси, като например за конкретните цели на операцията, докато умовете им бяха обсебени от Великата цел. Но Киноартиста не хранеше такива илюзии. Той самият си задаваше безброй въпроси, на които обаче никой не можеше да му даде отговор За него Великата цел беше нещо съвсем друго — по-скоро политически акт, а не религиозна мисия, а никой не би желал да се превърне в изкупителна жертва на политиците. Поне не по свое желание. Той оглеждаше изпитателно лицата им и разбираше, че те ще изпълнят всички нареждания, без да се замислят. Наистина трудно биха могли да мечтаят за по-добри изпълнители.
В някои моменти Киноартиста се чувстваше като убиец, но нали и това не му се случваше за пръв път. И нали сега нямаше да се намесва пряко — съвсем друго бе сам да изтребва набелязаните жертви.
Чудесно беше, че младежите не знаеха цялата истина за своята мисия. Всеки от тях считаше себе си за пратеник на Аллаха, за непоклатима, каменна опора на Вярата, без да му идва наум, че Историята най-често изхвърля от пътя си такива камъчета… За да им помогне поне малко да се спасят от най-лошото, той се постара да ги научи на всички трикове, с които изобилстваше неговият занаят, без да забравя и за най-незначителните подробности. Най-подходящото време ще бъде следобед, учеше ги Киноартиста, малко преди хората да започнат да напускат работните си места — тогава най-лесно могат да се укрият сред тълпите от минувачи, за да се отърват от преследвачите си. Той самият щял да се включи в играта, успокои ги той, за да облекчи бягството им — обаче не им съобщи, че това се предвиждаше само в краен случай.
— Какво целят срещу нас, Арни? — попита Райън. Добре че за днес Кати нямаше насрочени операции — цяла нощ не бе мигнала. И той не се чувстваше по-добре, обаче нямаше основание да си изкарва яда върху ван Дам.
— По дяволите, сигурно се е раздрънкал някой от ЦРУ! Или може би от Сената. Някой, който знае за операциите, в които си участвал.
— Много малко хора знаеха за операцията в Колумбия — само Фелоус и Трент.
Явно се налагаше да обясни някои подробности на Арни, преди да вземат решение как да се справят с деликатната ситуация. Райън махна с ръка и заговори като непокорен син, принуден да обясни поведението си пред строгия си баща:
— Всъщност операциите бяха две, с кодови наименования „Увеселителна лодка“ и „Реципрочност“. При първата се предвиждаше изпращане на войски в Колумбия, за да се сложи край на нелегалните полети с едноместни самолети, пренасящи наркотиците в нашата страна. Тези полети много бързо бяха пресечени…
— Какво?
— Нашите изтребители ги подгониха, да, имаше и жертви, но в повечето случаи залавяха екипажите по летищата, изпращаха ги веднага в затвора и въобще се действаше без излишен шум. Обаче възникнаха някои непредвидени усложнения, а когато по-късно загина Емил Джейкъбс, от ЦРУ дадоха ход на операцията „Реципрочност“. Започнаха бомбардировките по базите им в колумбийските планини. Нещата започнаха да се изплъзват от контрол. Загинаха и невинни хора, заради което се вдигна доста шум.
— Колко знаеше ти за тези секретни операции? — попита Арни ван Дам.
— Не знаех много, защото се присъединих към екипа доста късно. След това умря Джим Гриър и аз поех неговата работа. Занимавах се предимно с проблемите на НАТО. Дори ме изпратиха в главната квартира, в Брюксел, но там получих заповед да отида в Колумбия — малко след първите бомбардировки. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че, за пръв път узнах за тях от телевизионните репортажи? Истина е, че тогава Кътър ръководеше тази операция. Той бе успял да издейства съгласието на съдията Мур и на Боб Ритър да изпратят авиация, а после, когато се надигна вълна от протести, се опита да ги спре. И тогава започнаха безумствата. Кътър реши да скрие от обществеността фактите, че наши войници са изчезнали безследно в колумбийските планини. Изпратиха ме да ги търся и аз успях да попадна на следите им. Докладвах директно на Боб Ритър. И така аз се скитах из хребетите на Колумбия с един от спасителните екипи. Открихме още от нашите хора. Но не мисли, че беше много лесно — подчерта Райън. — Колумбийците често откриваха стрелба от засада. Случваше ми се по цели часове да стоя зад картечницата на хеликоптера, готов да отвърна на нападението. Един сержант от екипажа, Бък Зимър, беше убит при последната фаза на изтеглянето, а аз и досега не съм успял да открия някой от членовете на семейството му. Малко по-късно Лиз Елиът се опита да ме обвини, че съм бил виновен за смъртта му.