По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Добре дошла, скъпа. — Джак я целуна и я запозна с репортерите. — Това са Том Донър и Джон Плъмър.
— Здравейте — усмихна се Кати. — Преди да се преместим в Белия дом често ви гледах, докато вечеряхме.
— Само тогава ли? — усмихна се Плъмър.
— В стаите на горния етаж нямахме телевизори, нито пък в кухнята, за да не ми пречи да приготвям вечерята.
— А съпругът ви помага ли ви? — обади се Донър.
— Джак да ми помага в кухнята? Е, може да се справи с грила, обаче кухнята си е моя територия. — Тя седна и ги погледна в очите, но в този миг се включиха силните прожектори, заслепиха я и Кати се напрегна, за да не замига. Плъмър й харесваше. Ала този Донър й се струваше някак… прикрит. Тази мисъл я притесни. Дощя й се да прошепне нещо на ухото на Джак, но какво точно бе то…
— Остава една минута — обади се режисьорът. Андреа Прайс, както винаги, беше в кабинета, застанала между вратата към помещението на секретарките и вратата, през която беше влязла Кати. Тук беше и Джеф Раман. „И той е доста странен“ — помисли си Кати, но проблемът в Белия дом беше в това, че всички се отнасяха с тях като с величия от ранга на Юлий Цезар. Нямаше нищо по-трудно от това да се държиш естествено, човешки с околните. И още нещо много важно — нито Джак, нито Кати бяха отрасли в домове, пълни с прислужници. Имаха чистачки, които идваха веднъж седмично, но не и постоянна прислуга. Санитарите и сестрите в клиниката към института „Джон Хопкинс“ я обичаха, защото тя се отнасяше с тях като с равни. Същата тактика опита и тук, ала кой знае защо, не се получи. Дистанцията се запази и това не преставаше да я дразни.
— Петнадесет секунди.
— Добър вечер — каза Донър на камерата, монтирана пред семейство Райън. — Ние сме в Овалния кабинет, за да разговаряме с президента Джак Райън и нашата първа дама. Както ви обясних в новинарската емисия на Ен Би Си, поради технически дефект бе повреден записът от сутрешното ни интервю. Президентът беше така любезен да ни разреши да се върнем и наново да излъчим интервю, но този път на живо. — Той се обърна към Райън. — Бихме искали да ви благодарим за този жест, господин президент.
— Радвам се да те видя отново, Том — приветливо заяви президентът.
— Но сега към нас се присъедини и първата дама, госпожа…
— Доктор Райън, моля — рече Кати и се усмихна. — Положила съм доста труд за тази титла.
— Да, госпожо — съгласи се Донър с очароващ тон. — Вие и двамата имате докторати, нали не греша?
— Така е. Обаче Джак има докторат по история, а аз — по офталмология.
— И сте един от най-изтъкнатите очни хирурзи, спечелили наградата „Ласкър“ — отбеляза той, без да пести чара си, придобит от многогодишния опит. — Кажете ми нещо за себе си.
— Не зная откъде да започна… Работя от петнадесет години в областта на медицинските изследвания, в клиниката към института „Джон Хопкинс“, където са събрани едни от най-добрите учени от цялата страна. Имам щастието да работя в чудесен екип и наградата „Ласкър“ всъщност не е толкова мое лично завоевание, колкото достижение на целия ни екип.
— Истина ли е, че печелите повече пари от съпруга си? — небрежно подхвърли Донър и се усмихна пред камерите.
— Доста повече — потвърди тя и се засмя.
— Винаги съм твърдял, че Кати е изключително интелигентна — намеси се Джак и потупа ръката на жена си. — Ала е прекалено скромна, за да си признае, че в целия свят няма по-добър специалист в нейната област.
— А харесва ли ви ролята на първа дама?
— Длъжна ли съм да отговарям на въпроси като този? — Последва очарователна усмивка. Но след това тя продължи по-сериозно: — Начинът, по който стигнахме до Белия дом… е, не бих пожелала никому подобни изпитания, ала сега животът ни тук с нещо ми напомня на обстановката в болницата. Там постоянно пристигат пациенти с различни страдания и ние нямаме друг избор, освен да се постараем по-бързо да установим диагнозата, независимо от усилията.
Вече бе време да започнат със съществената част от интервюто.
— А вие, господин президент, харесва ли ви вашата работа?
— Трябва да призная, че доста често се налага да се застоявам до късно в този кабинет. Макар че съм работил много години за правителството, изглежда, не съм си давал сметка колко е трудно да си президент на САЩ. За щастие имам на разположение отличен екип, както и съдействието на хиляди опитни служители в десетките правителствени учреждения. Това много ми помага.
— А какво според вас е най-същественото в работата на един президент, сър? — попита Джон Плъмър.