По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Обаче те до един са прокурори, тоест хора, чиято професия е свързана с обвинението. Кой ви предложи кандидатурата на господин Мартин?
— Не мога да отрека, че не съм запознат отблизо с дейността на Министерството на правосъдието. Всъщност директорът на ФБР ми препоръча да възложа тази задача на господин Мартин, защото се прояви като много способен юрист при разследването на инцидента с японския самолет, който връхлетя върху Капитолия. Така че аз поисках от него да състави списък с най-подходящите съдии.
— Но нали вие сте отдавна приятел с господин Мартин?
— Да, така е — кимна Райън.
— При една от разузнавателните ви операции обаче ви придружаваше друг служител на ФБР, по-точно господин Мъри, нали?
— Извинете, не разбрах въпроса — прекъсна го Джак.
— Говорим за операцията на ЦРУ в Колумбия, при която сте се нагърбили с отговорна роля при разгрома на картела Меделин.
— Том, ще го кажа за последен път и повече няма да повтарям: няма да обсъждам подробности за разузнавателни операции, независимо дали става дума за реални или измислени, никога, при никакви обстоятелства. Разбрахме ли се по този въпрос?
— Господин президент, в резултат на тази операция е бил убит адмирал Джеймс Кътър. Сър, носят се какви ли не слухове — продължи Донър с напълно искрено изражение — относно годините, през които сте сътрудничили на ЦРУ. Крайно време е да се сложи край на тези измислици и ние наистина желаем да ви предоставим възможността с един замах да разкриете истината и да пресечете сплетните по ваш адрес. Вие не сте влезли в този кабинет след спечелени избори и не подозирате на какъв натиск се подлага всеки политик, устремил се към Белия дом. Американският народ иска да знае какъв човек обитава Овалния кабинет, сър.
— Том, светът на разузнаването винаги е бил забулен в тайна. И така трябва да бъде. Тези детайли никога не се дискутират открито. Между другото всеки на този свят има своите тайни. Всеки от милионите зрители, които ни гледат в момента. И ти, Том, имаш свои тайни. А що се касае до дейността на правителството, то опазването на тайните е от жизнено значение за благото на страната. Става дума за опазването на живота на хората, без които нашата икономика ще замре. Никога, при никакви обстоятелства, медиите не са нарушавали това желязно правило, особено във време на война, но също и в мирно време. Искам да го спазваш и ти.
— Обаче в кой момент, господин президент, секретността започва да нанася повече, вреда, отколкото полза, на нашите национални интереси?
— Именно за тази цел е предвиден закон, с който се упълномощава Конгресът да надзирава операциите на всички разузнавателни централи и агенции. Ако взимането на такива важни решения и контролът върху тях бяха оставени само на изпълнителната власт, тогава бихме имали повод за безпокойство. Но положението е напълно различно. Конгресът също проверява всяка наша стъпка. Аз лично съм докладвал пред Конгреса за много от тези операции.
— А сред тях включваше ли се и секретната операция в Колумбия? Взехте ли участие в нея? Вярно ли е, че Даниъл Мъри е бил там с вас след смъртта на тогавашния директор на ФБР?
— Без коментар — каза президентът.
Последва ново прекъсване за реклама.
— Защо правите това? — възкликна Кати.
— Извинете ме, доктор Райън, но най-после трябва да се сложи край на тези слухове и подозрения.
— Ние вече сме преживели подобен период. Преди години злите езици се опитаха да съсипят брака ни… и тогава всичко се оказа чиста лъжа, както и всичко това, което сега…
— Кати… — тихо я спря Джак и тя се извърна към него.
— Аз узнах всичко за онази история, Джак, нима си забравил? — прошепна тя.
— Не, не знаеш. Поне не докрай.
— Тъкмо в това е проблемът — веднага се намеси Том Донър. — Тези слухове ще нарастват все повече и повече. Хората искат да знаят, хората имат право да знаят.
„Да можех да скоча — помисли си Райън, — да му напъхам микрофона в устата, за да я затъкна най-сетне, а после да го изритам надолу по стълбите!“ Но това бе невъзможно и затова стоеше тук, привидно удостоен с върховна власт, ала всъщност уловен в капан. В този миг камерите отново заработиха.
— Господин президент, разбирам, че тази тематика е особено трудна за вас.
— Добре, Том. Ще говоря. Като част от службата ми към ЦРУ понякога ми се налагаше да служа на моята родина и да участвам в мероприятия, които задължително трябваше да останат в тайна много години занапред. Обаче аз нито веднъж не съм престъпвал закона и всичко, с което съм се занимавал, е било докладвано най-подробно пред съответно упълномощените членове на Конгреса. Но нека първо ви разкажа защо приех да сътруднича на ЦРУ: