По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Въпреки че в Афганистан доказа способностите си като командир на полк, Бондаренко бе на косъм от разжалването — спецовете доказаха, че неговият началник-щаб предавал сведения на противника, и то за солидни суми в долари. Още изтръпваше, когато си спомняше за онези мрачни дни. Миша Филитов да е бил завербуван от западното разузнаване? Това сериозно разклати вярата му в каузата, която го бяха изпратили да брани… но така се случи, че тъкмо тогава започна разпадането на многонационалната империя.
В една леденостудена декемврийска нощ бе сложен край на съществуването на Съветския съюз — който го бе отгледал и обучил, който му бе връчил тази униформа — за да бъде заменен от по-малката и някак си… по-уютната Русия. Все пак сега се появи поне едно, обаче доста ценно предимство — много по-лесно бе да обичаш „матушка Рус“, отколкото онази грамадна, многоезична империя. Като че ли осиновените деца са напуснали многолюдното семейство и са останали само кръвните, истинските, и животът в семейството постепенно се е нормализирал.
Но и сега не беше щастлив. Защо по-рано не го бе забелязал? Неговата родина притежаваше най-многобройната и най-внушителната армия в целия свят, или поне той така вярваше преди години, с безброй войници и техника, гордееща се с историческия разгром на хитлеристките нашественици в най-безмилостната война в цялата история на човечеството. Обаче войната в Афганистан погреба мита за непобедимостта на Червената армия заедно с войнствения дух и ненакърнения авторитет на въоръжените сили — също както Америка бе проиграла военния си престиж във Виетнам. Обаче докато Щатите успяха да се възстановят от поражението, в неговата родина този процес още бе съвсем в началото.
И толкова пари бяха похарчени на вятъра, главно за бившите републики, за тези неблагодарни отцепници, които СССР поддържаше вече от три поколения, снабдяваше ги с всичко необходимо. Но републиките се разбягаха от „матушка Рус“ и дори започнаха да се оглеждат с кого да се съюзят. Каква бе гаранцията, че утре няма да се превърнат във врагове?
Даа, очевидно Головко бе прав. Нещо трябваше да се предприеме, за да се спре този гибелен процес на разпад. Ако се бяха заели с тази задача по-рано, нямаше да е така трудно, както сега. Но какво да се направи? Дори с онези малобройни чеченски бандити се оказа дяволски трудно намирането на изход, приемлив и за двете страни.
Сега му бяха поверили ръководството на важни операции. А след още пет години току-виж оглавил Генералния щаб. Обаче Бондаренко не хранеше много илюзии. Наистина сред съвипускниците му от Военната академия нямаше по-способен офицер от него, подвизите на бойното поле му бяха спечелили огромен престиж, дори се оказаха решаващият фактор при последното повишение. Но защо спечели този важен пост тъкмо когато Русия бе изгубила битката? Или може би нищо не е загубено окончателно? До пет години, ако се намереха достатъчно средства и помощници, за да се проведе реформата във въоръжените сили, и се сменяха военните доктрини, може би, под негово ръководство, генералитетът щеше да успее да превърне руската армия в невиждана военна сила. Сега бе негов ред да копира американския модел, така както американците безсрамно бяха задигнали съветската настъпателна доктрина, за да я приложат във войната в Персийския залив. Обаче за тази грандиозна цел генерал Бондаренко се нуждаеше от няколко по-спокойни години, без глобални войни, без кървави погранични конфликти, без наказателни експедиции в съседни страни. Ако войските му бъдеха въвлечени в нескончаеми схватки по южните граници, той нямаше да успее да спаси армията.
И така, с какво да започне? Нали той оглавяваше оперативното командване? Предполагаше се, че знае откъде да започне. Това бе същността на неговата професия. Да, първо трябваше да се заеме с Туркменистан. Ако не ги/ спреше там, никога и никъде нямаше да успее.
Отляво на бюрото му бе оставен списъкът с наличните дивизии и бригади заедно с предполагаемите срокове за приключване на подготвителния период за всяко формирование. А отдясно беше картата на Средна Азия. Но комбинирани, двете никак не го успокояваха.
Колкото и да бе изненадващо, но досега Кати само два пъти бе влизала тук, и то само за да посети Джак. Внезапно потръпна, всичко това й се стори странно. Та нали нейната спалня беше само на петдесетина метра от този просторен кабинет. Старовремското бюро я порази с размерите си, а и кабинетът бе огромен, въпреки че сега беше запълнен с телевизионни камери, стативи и прожектори. Никой не би могъл да я убеди, че това е удобен, нормален работен кабинет, предназначен за простосмъртни обитатели.