Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Джими се престори на безразличен, като чу дядовото си име. Нашественикът беше твърде добре информиран за нещата в Крондор и Кралството, щом знаеше за херцог Джеймс и за един от най-добрите ботушари в Риланон.
— Но се справяме — каза мъжът. — Изхранването на работниците е трудно, но риболовът върви добре, а се намират и такива, които са склонни да ни продават срещу малкото плячка, която заварихме в Крондор.
Джими се заинтригува. Но също така остана нащрек. Този човек явно не се притесняваше какво говори пред него и изглеждаше важна фигура.
Мъжът стана и попита:
— Можеш ли да вървиш?
Джими кимна и стана.
— Ще се справя.
— Добре. Ела с мен.
Джими излезе с него през вратата на хана. Следобедното слънце светеше ярко и той примижа.
— Налага се да повървим, съжалявам. Конете са важна съставка от сегашната ни храна. — Обърна се към Джими. — Макар че държим няколко за вестоносците.
Тръгнаха по една оживена улица. Въпреки че повечето хора бяха въоръжени и очевидно войници, тук-там се мяркаха и работници и жени. Всеки изглеждаше зает с някаква задача и не се забелязваха обичайните градски безделници — пияниците, проститутките, мошениците и просяците. Набиваше се на очи и отсъствието на уличните хлапаци, чиито дрипави банди по-рано изпълваха бедняшките квартали на града.
— Ако позволите да попитам — каза Джими, — къде е моят слуга?
— Настанен е удобно. Не се притеснявай за него.
После спря и рече:
— Джими, ако си шпионин, най-вероятно се чудиш какво точно става в Крондор.
— Минавало ми е през ума — отвърна Джими. — Може и да не съм шпионин, но е съвсем очевидно, че тук се извършва много по-сериозна работа от обикновената подготовка за пролетна офанзива. Извън стените имате войници, които горят от желание да постъпят на служба, а вие не ги взимате. Върши се много работа, но част от нея… — той посочи една близка сграда, където двама войници окачваха нова врата — явно е, че е не е военна по характер. Сякаш сте дошли в Крондор, за да останете.
Мъжът се усмихна и Джими отново си спомни за стария принц — този човек притежаваше същата загадъчна полуусмивка, присъща на Арута, когато нещо го развеселеше.
— Добро наблюдение. Да, ние не се каним да напускаме скоро.
Джими кимна. Главата му все още кънтеше от изтърпяния бой.
— Но отхвърляте мечовете, които ще ви помогнат да се задържите тук, щом се върне армията на принца.
— Колко шпиони има сред тази сган отвън? — попита мъжът.
— Представа си нямам. — Джими сви рамене. — Но бас държа, че не са много.
— Защо?
— Защото никой в Кралството не може да мине за човек от вашите. Не говорим вашия език.
— Аха — каза офицерът. — Има обаче и такива. Някои от вашите сънародници са били сред нас години наред. Най-напред научихме за една група, наричаща себе си Пурпурните орли на Калис, още преди падането на Махарта. Сега знаем, че са били агенти на Кралството. Знаем, че са сред нас. — Стигнаха стените и мъжът махна на Джими да се качи с него по стълбището до бойниците.
Докато се изкачваха, мъжът продължи:
— Ние, които командвахме, така и не добихме ясна представа за тази кампания. За да разбереш в какво се превърнахме, трябва да знаеш какво бяхме преди. — Стигнаха бойниците и мъжът махна на Джими да го последва. Отидоха при един наскоро възстановен участък от стената, с добре наместени и укрепени с нова замазка камъни. Човекът посочи извън стената, на изток. — Там има една държава. Вашето кралство. — Обърна се и го погледна. — В моето отечество нямаме такива държави. Имаше градове-държави, управлявани от мъже низки или благородни, користолюбиви или щедри, мъдри или глупави. Но най-голямата власт се простираше на не повече от една седмица езда на войниците на владетеля. Докато вашият народ има идея за нация, за държавност. Идея, от която съм силно заинтригуван, за да не кажа запленен. Представата, че хората, които живеят на повече от цял месец път от седалището на един владетел, се заклеват на този владетел, готови са да умрат за този владетел… — Той спря. — Не, не за владетеля, за тази държава. Това наистина е възхитителна идея.
— Много време отделих през тази зима в разговори с някои от пленниците, които можеха да ме научат, мъже и жени с някакво образование или опит, които да ми помогнат да разбера самото понятие за това кралство. — Той поклати глава. — Велико нещо е тази ваша нация — държава.