Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Това решава началството. Аз не съм командир по душа.

Фарг се подсмихна.

- Знам, че си имате тайни хватки, клели сте се да не ги издавате, аз клетви уважавам. Обаче няма ли нещица, дето можеш да ги споделиш? Да понаучиш момчетата на туй-онуй? Утре-вдруги ден ще се счепкаме с магиците рамо до рамо - хубаво ще е да си помагаме от сега, нали? Какво ще кажеш?

- Ще направя всичко по силите си, центурион! - изпъчи гърди Фесис.

- Е, е... не се натягай толкова, де... Сред нас, разузнавачите това не е прието. Пък и нали те виждам, можеш да ме надвиеш, без да ти мигне окото. Не съм свикнал да ми застават мирно хора, който са по-майстори от мен. Я по-добре разкажи какво стана в Черния град...

- Ами... изгоря.

- Изгоря, да. Тия злодейци, маговете, сума ти народ изтрепаха за едното нищо. Ще ги стиснем ние за топките обаче!

Фесис кимна, но си помисли: "Стига да не ни стиснат те преди това."

Младежът се разтвори в човешката река като капка в поток. Запозна се с бъдещите си другари, които моментално се ухилваха най-приятелски, щом разбираха, че е воин на Братството. Имаше дълга разправия с интенданта, който не се впечатли от славата му на Сив воин. Чувстваше се почти щастлив, че поне за известно време ще се окаже в един регламентиран от заповеди и устави свят, в който може да си позволи да не размишлява надълго и нашироко за възвишени неща, а просто да чака времето за храна, да ходи на акции, да отскача до плевнята, където съгласни моми изразяваха възторжените си чувства към снажните войници срещу съвсем скромно заплащане... Земни, простички неща. Мили и уютни, предвид факта, че още утре неизбежно щеше да му се наложи отново да си блъска главата над коварните ходове на Дъгата. Познаваше се - не би се задоволил с ролята на обикновен легионер. Твърде много неща му бяха известни, твърде добре разбираше и невидимата за обикновените хора страна на повлеклите ги към неизвестното бъдеще събития. Мелиинската сполука нямаше повече да се повтори. Предимството на изненадата беше използвано без остатък. Предстоеше дълга, изтощителна война.