Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Фарг - обади се един от войниците, - и ние ще дойдем. Ще ви гледаме от отцеплението. Хайде, не се мръщи. Ядем от една паница...

Разузнавачите залегнаха зад навеси и сергии - площадът с кулата в същото време приютяваше и малкия градски пазар. "Тук маговете май не се държат толкова високомерно с населението -помисли си Фесис, а после сви рамене. - На кой му пука?"

Стрелците запънаха арбалетите си и се прицелиха в тъмните прозорци, Фарг и Фесис предпазливо тръгнаха към портата.

Като за подигравка бронзовите крила не само че не бяха залостени, ами дори и леко отворени. Двамата воини спряха.

- Центурион - прошепна Фесис. - Нека се разберем. Тук ще командвам аз. И без това сме само двамата.

- Знам, бе - изсумтя тихо Фарг. - Да не мислиш, че съм си правил сметка да ти давам акъл в твоята работа!

- Разбран човек си ти, центурион. Де да имаше повече такива като тебе... Така, като ти кажа "замри", замръзваш веднага, без да питаш.

- Ясно, ясно. Не само ще замръзна, ами и със скреж ще се покрия, ако наредиш. Само да те питам нещо, преди да влезем... Ти одеве се направи на скромен, ама съм чувал, че лани сте били претарашили кулата на Безцветния Нерг. Верно ли е?

- Имаше и такава поръчка, да - небрежно отвърна Фесис. За съжаление наистина трябваше да прояви скромност. Не беше много уместно да споделя, че от трийсетимата нощни бойци се бяха върнали само двама. - Сега помълчи, центурион. Трябва да видя какво са ни приготвили тия...

- Служа на Империята - отвърна му Фарг като на старши по звание.

Фесис предпазливо приклекна пред вратата. Отстрани изглеждаше, че е зает да разплита някакъв много сложен възел. Не му потрябваха прекомерно усилия и знания, за да усети оставените от избягалите господари на кулата капани заклинания. Всички бяха мощни, хитроумни. Едни бяха поставени да се задействат веднага, други - със закъснение.

Със спотаен дъх Фесис измъкна от пазвата си Изкривяващия кристал, който бе отчупил от дървения жезъл, за да се отърве от попилите в дървото магии на предишните господари на вълшебния камък. Като цяло жезълът добре контролираше силите на кристала, но насочваше мощта му в изгодно за Дъгата русло - нещо, което Сивият боец желаеше на всяка цена да избегне.

Фарг забеляза талисмана, но героично премълча, даже не въздъхна. Ала фесис чу дихото съскане на изваден от ножницата меч.

Междувременно кристалът слабо замъждука. Пръстите на младежа почувстваха как през камъка пробягват тръпки - сякаш бе буен жребец, изгарящ от нетърпение да се втурне в галоп.

- Сега, сега ще те пусна - шепнешком промълви Фесис. -Ти само гледай, ако обичаш, да не се взривиш.

Фесис-Кер не познаваше тънкостите в боравенето с подобен амулет, а само най-общите заклинания. Затова и не рискуваше дори да понечи да използва пълните възможности на Изкривяващия кристал - освободената енергия би оставила от неопитен маг само спомен.