![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
- Странен?
- Виноват, повелителю.
- Кое му беше странното според теб, войнико?
- Ами... той имаше крака на козел... - плахо прошепна военачалникът.
Императорът задържа втренчен поглед върху лицето на легата, сетне конвулсивно вдигна рамене. Пак загадки. Първо беше бялата рицарска ръкавица, а сега и мигновено пренесена до отдалечен военен лагер заповед.
- Виноват, повелителю... - повтори легатът, пристъпвайки от крак на крак.
- Не те виня. Изпълнил си заповедта, което ти прави чест. Остава да не я опетниш и в бой... Някакви произшествия по пътя?
- Не, Императоре мой. Освен че... войниците маршируваха без умора, нито един кон не се спъна... и пътят ми се стори по-кратък от обикновеното... но навярно така е нощем - разстоянията не изглеждат същите както на слънчева светлина.
- Имате право, легат - кимна Императорът и се насили да се усмихне. Криво-ляво се получи, военачалникът се отпусна.
"Безсмислено е да го мъча - помисли си Императорът. -Той не знае нищо. Но аз вече знам - някаква могъща сила ми помага в борбата срещу ордените на Дъгата. Сила, която държи да остане в сянка. Е, ще ти благодаря, неведоми покровителю. Не е важно защо си решил да ме подкрепиш, няма значение защо се криеш, важното е че ми помагаш!"
- Вървете, легат. Нека легионът ви прикрива моите кохорти откъм десния фланг. Предайте на войниците, че съм им признателен и няма да го забравя.
Увеличената имперска войска се изтегляше все по-далеч и по-далеч от опустошената столица. Подире й е точеха върволици бежанци. Мнозина от тях носеха оръжие и вървяха под строй.
Към пладне армията набъбна още повече - за сметка на млади яки земеделци от няколкото крайпътни села, в които Императорът нареди да бъдат реквизирани каруци, коне и провизии. За всичко това той плати колкото се откъсна от сърцето на Фибул - а очевидно откъснатото се оказа доста голямо за новоназначения ковчежник, по лицето му личеше.
- Престани, Фибул - сурово пресече възраженията му Императорът. - Аз воювам с маговете, не с народа си. Народът ми дава войници. На войника се плаща.
- Да, но...
- Помниш ли какво ми казваше навремето, старче? Че войната лапала повече пари от скъпа проститутка. Няма да пестим от войнишки заплати, след като не пестим кръвта им.
Мелиин пушеше на хоризонта. Човешката река течеше на североизток. Императорът съжаляваше единствено за дадените на Сежес два легиона. Ах, с Втори и Пети щеше да размаже всички магове в града, никой нямаше да се измъкне жив!
Войската вървеше по друма. Войната с Дъгата продължаваше.
Фесис без особени затруднения се присъедини към легионите. Направи го на един селски мегдан, където центурионите от кохортата на Аврамий, прославена в нощните боеве в столицата, придирчиво избираха новобранци от събралата се тълпа млади мъже, на които бе обещана веднага на ръка половин заплата напред. Втората половина - за семействата.
- Да има за погребението ви! - мрачно се шегуваха ветераните, като зорко следяха кои от кандидатите за легионерска каска ще трепнат при тези думи. После връчваха по един меч на всеки и го караха да повтори несложно воинско упражнение. С това изпитът приключваше. Звънкаше злато. Тихо хлипаха майки и млади булки.
Фесис показа собственото си оръжие, размаха го, без да се престарава и веднага привлече вниманието на млад втори легат, едва призори сменил значките си на центурион с позлатена легатска каска.
- Ти от Братството ли си, момко? - запита легатът. Не беше много по-възрастен от Фесис.
- Тъй вярно, легате мой! - с достойнство отвърна Сивият боец.
- Вашите се биха много добре. Затова нямаш място в строя при пешаците. Вземам те в разузнаването. Върви нататък, където е побито знаме с кръстосани крилати мечове. Питай за старшия Фарг... пфу, за центуриона Фарг, исках да кажа. Той ще ти даде униформа. Слава на Спасителя, опазихме си складовете, няма да ходим като голтаци-метежници я!
Центурион Фарг скоро бе прехвърлил четирийсетте -нисък, жилав, с очи на граблива птица. Предвождаше две десетки разузнавачи. Вярно, никой от тях не можеше да се сравни с нивото на боец от Братството, но не бяха за изхвърляне - поне две трети от тях, доколкото можеше да прецени Фесис от първите си впечатления.
Много скоро прозвуча сигнал за тръгване и отрядът на Фарг се изнесе в челото на войската. Далеч напред и по фланговете препуснаха конни дозори.
- От Сивото братство, значи, а? - Фарг впи очи в лицето на Фесис. - Бива, бива. Макар че, да си кажа правичката, май ти трябва да си на моето място.
Мъжки комплимент струваше много - особено от устата на имперски центурион. Фесис благодарно склони глава -съвсем леко, и отвърна: