![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Само че жената е тук. Ти би могъл да я изоставиш, разбира се. Наблизо има изход. Но как ще оставиш жена си - каза, че ти е жена, нали - да умре?
Джейми сви рамене.
- И аз ще умра. Не бих стигнал далеч, след като целият гарнизон ще ме търси. Може би е за предпочитане да ме застрелят на открито, вместо да ме обесят, но няма кой знае каква разлика. - По лицето му пробягна болезнена гримаса и той затаи дъх. Когато отново вдиша, беше повърхностно и запъхтяно. Какъвто и шок да го беше пазил от болката, явно отминаваше.
- Е, май сме в патова ситуация. - Добре оформените думи на Рандал се лееха нехайно. -Освен ако нямаш някакво предложение?
- Имам. Искаш мен. - Джейми звучеше делово. - Пусни жената и може да ме имаш.
Ножът ме одраска по ухото. Процеди се топла кръв. Джейми продължи:
- Прави с мен каквото поискаш. Няма да се противя, дори ще те оставя да ме вържеш, ако сметнеш за нужно. И утре няма да кажа нищо. Но първо искам да знам, че жената се е измъкнала от затвора.
Гледах смачканата ръка на Джейми. Под средния пръст растеше локвичка кръв и осъзнах, че той нарочно го притиска в масата, за да може болката да прояснява съзнанието му. Пазареше се за живота ми с единственото, което можеше да предложи - себе си. Ако сега припаднеше, губеше единствената си възможност.
Рандал се беше отпуснал напълно - ножът стоеше върху дясното ми рамо, докато офицерът обмисляше предложението. Джейми трябваше да увисне на въжето на сутринта. Рано или късно щяха да забележат, че го няма, и да претърсят замъка. Сред офицерите се толерираше определена степен на бруталност - сигурна бях, че няма да се мръщят толкова на счупена ръка или бичуван гръб, - но на другите предпочитания на Рандал нямаше да се гледа толкова благосклонно. Независимо от статута на Джейми, ако застанеше на платформата на другата сутрин и кажеше, че Рандал го е насилил, щеше да има разследване. И ако физически преглед докажеше това, с кариерата на Рандал бе свършено, а най-вероятно и с живота му, но ако Джейми се закълнеше да мълчи...
- Ще ми дадеш ли думата си?
Очите на Джейми грееха като два сини пламъка на бялото като пергамент лице. След миг кимна бавно.
- В замяна на твоята.
Изкушението да има жертва, несклонна, но напълно послушна беше твърде голямо.
- Съгласен. - Ножът се отдръпна от рамото ми и с шепот се прибра в ножницата. Рандал бавно ме заобиколи, мина от другата страна на масата и взе чука. Вдигна го и иронично попита:
- Ще ми позволиш ли да изпробвам искреността ти?
- Да. - Гласът на Джейми беше равномерен като ръцете му. Опитах се да продумам, да се възпротивя, но гърлото ми беше пресъхнало.
Без да бърза, Рандал се приведе край Джейми и взе един от малките пирони от кошничката. Постави върха внимателно и проби ръката на Джейми с четири отривисти движения. Счупените пръсти заподскачаха като краката на прикован паяк.
Джейми изстена, ококорил очи с празен поглед в нищото. Рандал остави чука внимателно. Подхвана брадичката на Джейми и вдигна лицето му.
- Сега ме целуни - рече тихо и сведе глава към отпусната уста на Джейми.
Когато надигна лице, Рандал имаше замечтан поглед, вперен някъде далеч. Усмихваше се. Едно време обожавах тази усмивка и тя дори ме възбуждаше. Сега ми се повръщаше от нея. В ъгълчетата на устата ми се събираха сълзи, макар да не помнех кога съм се разплакала. Рандал постоя унесен, взрян в Джейми. Пораздвижи се и още веднъж извади ножа.
Острието сряза нехайно вратовръзката, с която бе вързал ръцете ми, като одраска едната ми китка. Почти нямах време да разтрия ръце, преди да ме вдигне и да ме избута към вратата.
- Почакай! - каза Джейми зад нас и Рандал се обърна нетърпеливо.
- Ще ми позволиш да се сбогувам с нея. - Не беше въпрос. Рандал се поколеба само за секунда, преди да кимне и да ме блъсне към масата.
Джейми ме прегърна със здравата си ръка, а аз зарових мокрото си от сълзи лице във врата му.
- Не можеш - прошепнах. - Не можеш. Няма да ти позволя.
- Клеър, утре ще ме обесят. Какво значение има какво ще се случи тази нощ?
Отстъпих и се взрях в лицето му
- Има значение за мен! - Обезкървените устни трепнаха в нещо подобно на усмивка и той вдигна свободната си ръка към бузата ми.
- Знам, мо дюин. И затова сега ще излезеш. За да знам, че е останал човек, когото го е грижа за мен. - Отново се приближи, целуна ме нежно и прошепна на келтски: - Ще те пусне, защото мисли, че си безпомощна. Знам, че не си. - Пусна ме и каза на английски: -Обичам те. Сега върви.
Докато ме извеждаше, Рандал направи пауза на прага.