Операция „Червена буря“ [bg]

— Какъв опит имаш на смокини?

— По-голямата част от службата си съм изкарал на самолетоносачи, шкипер. През последните четиринадесет месеца работех като инструктор в Джакс. Правил съм най-различни странни неща, повечето от тях със „Сийхоук“. Мисля, че „птичката“ ми ще ви хареса. Потопяемият хидролокатор е най-добрият, който съм виждал през живота си.

— Какво мислиш за рапорта за този контакт?

О’Мали се облегна назад и всмукна от цигарата си с унесено изражение.

— Интересен е. Спомням си, че гледах по телевизията нещо за „Дория“. Той е потънал на десния си борд. Много хора са се гмуркали, за да разглеждат развалините. Дълбочината там е около двеста фута, което е достатъчно плитко за аматьорите. Целият кораб е окичен с кабели.

— С кабели?

— Тралове. В този район има много риболовни кораби. Техните мрежи се заплитат в корпуса на кораба и той е заприличал на Гъливер на брега на Лилипутия.

— Прав си! И аз си спомням този материал — каза Морис. — Това обяснява шума. Той вероятно е породен от прилива или теченията, които преминават през тази плетеница от кабели.

О’Мали кимна.

— Да, това може да обясни шума. Въпреки това аз искам да хвърля един поглед.

— Защо?

— Първо, защото всички излизащи от Ню Йорк кораби трябва да преминат точно над това място. Иван знае, че подготвяме голям конвой в Ню Йорк — няма начин да не знае, освен ако КГБ не е било закрито. Това е едно дяволски удобно място за подводница, ако руснаците искат да проследят конвоя. Помислете си. Ако осъществите MAD контакта на това място, просто няма да му обърнете внимание. Шумът от работещ на малка мощност реактор вероятно няма да бъде по-силен от предизвиканите от теченията шумове около потъналия кораб. Ако аз бях някой смел капитан на подводница, щях да избера точно това място, за да се скрия.

— Ти наистина мислиш като тях — отбеляза Морис. — Добре, да видим как трябва да действаме в този случай…