Операция „Червена буря“ [bg]

— Ти как разбра за това?

О’Мали подаде на капитана формуляр за радиограма.

— Това се получи малко след като старпомът отиде да ви извика. Изпратили са един „Орион“ да провери за какво става въпрос. Същата история. Първо са чули нещо странно, което по-късно затихнало.

Морис се намръщи. Те гонеха някакъв призрак, но заповедите идваха от Норфолк и това правеше гонитбата официална.

— Какво е състоянието на хеликоптера?

— Мога да излетя до десет минути. Едно торпедо и един подвесен резервоар. Всички уреди са в изправност.

— Кажете на мостика да ни насочат натам с двадесет и пет възела. На „Батълакс“ знаят ли за това? — Той получи утвърдително кимване на въпроса си. — Добре. Сигнализирайте им какво смятаме да направим. Вдигнете опашката. Там, където отиваме, няма да имаме полза от нея. О’Мали, ще се приближим на петнадесет мили до контакта и ще те оставим да го потърсиш. Това означава, че трябва да излетиш около два и тридесет. Ако имаш нужда от мен, ще бъда в каюткомпанията. — Морис реши да опита вахтените порциони на новия си кораб. О’Мали беше тръгнал в същата посока.

— Тези кораби са малко странни — каза летецът.

Морис изръмжа утвърдително. Главният коридор от носа към кърмата беше разположен откъм левия борд вместо в средата. „Смокините“ нарушаваха множество отдавнашни традиции в корабостроенето.

О’Мали слезе пръв по стълбата и отвори вратата на каюткомпанията за капитана си. Вътре имаше двама младши офицери, които седяха пред телевизора и гледаха записан на видеокасета филм, в който като че ли нямаше нищо друго, освен бързи коли и голи жени. Морис вече беше научил, че видеокасетофонът се намираше в помещението на старшините и едно от последствията от това беше, че при появата на всеки по-привлекателен бюст лентата незабавно биваше превъртана, за да го покаже отново на всички зрители.

Вахтеният порцион представляваше разрязан по дължина хляб и чиния студено филе. Морис си наля чаша кафе и си направи сандвич. О’Мали си взе плодов сок от хладилника на задната преграда. Официалният флотски термин за това питие беше „сок от хлебарки“.

— Не искаш ли кафе? — попита Морис.

О’Мали поклати глава.

— От твърде много кафе ставам нервен. Когато ми се налага да приземявам хеликоптер на тъмно, не искам ръцете ми да треперят. — Той се усмихна. — Аз наистина вече съм твърде стар за всичките тези глупости.

— Имаш ли деца?

— Три момчета и ако зависи от мен, никой от тях няма да стане моряк. А вие?

— Момче и момиче. Те са в Канзас с майка си. — Морис захапа сандвича си. Хлябът беше малко стар, а студеното филе не беше студено, но той имаше нужда от храна. За първи път от три дни не се хранеше сам. О’Мали му подаде картофките.